Производството е по реда на чл.208-228 във връзка с чл.132, ал.2, т.5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Винарско имение Драгомир“ ООД, подадена чрез адвокат Х.Г, срещу решение № 624 от 20.03.2019 г., постановено по адм. д. № 1023/2018 г. от Административен съд-Пловдив. С него съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство срещу заповед на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с която е отказано изплащане на сума в размер на 31 969,26 лв. по сключен договор № 201 611 от 15.04.2016 г.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Касаторът обосновава твърденията си с това, че обжалваният административен акт не бил мотивиран, а съдът не е изложил мотиви относно твърденията на дружеството за допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди освен това, че във връзка с уведомително писмо с вх. № 02-2600/6560 от 25.10.2017 г. от законния представител на дружеството до ДФЗ за извършени промени в сключения договор, въз основа на издадено от Изпълнителна агенция по лозята и виното „Разрешение за засаждане от преобразувани права на засаждане от националния резерв, било издадено писмо с изх. № 02-2600/6560 от 9.11.2017 г., което не било връчено на дружеството, а представянето на исканите с това писмо доказателства, станало едва след изтичането на срока на договора. Касаторът твърди, че съдът неправилно бил възприел заключенията на двете допуснати експертизи. По изложените съображения в касационната жалба и допълнително представената молба, касаторът моли съда, да отмени обжалваното съдебно решение и уважи жалбата на дружеството срещу заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ в обжалваната й част. Прави искане за присъждане на разноските.

От ответната страна по касация - изпълнителният директор на ДФЗ е постъпил писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител, в който се съдържа становище...