Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Саханд“ ООД гр. А., подадена чрез процесуален представител адв.. З, против решение № 2052/16.10.2018 г., постановено по административно дело № 563/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив. На основание заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 г. на Министъра на финансите, съгласно която се закрива М. П, като дейността, компетентността, правата и задълженията на М. П преминават към Териториална дирекция Тракийска, в съдебно заседание, проведено на 26.03.2019г., е конституиран като ответник по делото директора на Териториална дирекция Тракийска.
В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалваното решение на началника на М. П.
Ответникът – директор на Териториална дирекция Тракийска, чрез процесуалния си представител юрк.. Г в депозирано по делото възражение оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – ТД на НАП Пловдив не изразява становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Предмет на съдебна проверка пред Административен съд - Пловдив е решение № 40/10.01.2018г., издадено от Началника на М. П, с което по ЕАД №16BG003010Н0032245 от 27.09.2016г. на жалбоподателя са извършени корекции за стока №1 с описание „печена леблебия“ относно тарифния код и изчисляването на вземанията, като са определени допълнително задължения в общ размер 1 652,29 лв., от които 1 376,91 лв. мито и 275,38 лв. данък върху добавената стойност (ДДС), ведно със законните лихви върху тази сума.
За да отхвърли жалбата срещу решението на Началника на М. П, първоинстанционният съд е развил мотиви, че при издаване на акта митническият орган не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма. По съществото на спора първоинстанционният съд е счел, че обжалваният пред него административен акт е законосъобразен като правилно и при съобразяване с изискванията на Регламент /ЕС/ №952/2013 Началникът на М. П е определил друг код по КН за стоката „печена леблебия“, различен от декларирания. Решението е правилно.
Касационният съд намира изводите на АС – Пловдив за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС - Пловдив.
Не се споделят наведените от касатора оплаквания за допусната необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Въз основа на пълно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до обосновани фактически и правни изводи. От събраните в хода на съдебното производство доказателства, се установява, че процесното решение е издадено след извършена последваща /повторна/ проверка на декларацията на вносителя по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, а именно проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията и на придружаващите я документи. В случая, с издаване на обжалваното решение е възникнало задължение за допълнително заплащане на публични задължения, което е в резултат от поправката на декларацията при вече извършено тарифно класиране в нов код по Комбинираната номенклатура. С чл. 78, т. 1, т. 2 и т. 3 от МК са въведени два вида контрол на декларирането - последваща проверка на декларацията и същински последващ контрол. Тази правна уредба е възприета и в ЗМ (ЗАКОН ЗЗД МИТНИЦИТЕ) – чл. 84 до чл. 84л ЗМ, като двата режима са възприети от българското законодателство и са доразвити в посочените разпоредби, както правилно е посочил съдът. Правилни са изводите на съда, че последващият контрол е свързан със спазването на изрично определена в закона процедура, разписана в чл. 84а и следващите от ЗМ (ЗАКОН ЗЗД МИТНИЦИТЕ), изискваща издаване на нарочна заповед за възлагане на контрола, уведомяване на субекта по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване на предоставените му от закона права. В този случай не е провеждана такава процедура.
Правилно е посочено, че при последващата проверка на декларацията, какъвто е характерът на процедурата, приключила с обжалваното решение, от митническите органи се проверява точността и пълнотата на информацията в декларацията и на придружаващите я документи. Това е процедура, която обхваща сравняване на попълнената в декларацията информация и установяване на съответствието с приложените към нея доказателства, когато тази проверка е насочена към отстраняване на нередност, която не е резултат от неправомерно поведение на декларатора - в този смисъл е решение на СЕС по дело С-379/00 г., т. 21. При този вид контрол по смисъла на чл. 84, ал.1, т. 1 ЗМ няма изискване за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка, за изготвяне на доклад с определени реквизити или за предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка. Проверката е само документална, няма въведено задължително изискване за физическа проверка на стоките. На дружеството е било изпратено съобщение за започналото производство, в които са изложени необходимите мотиви, като то е имало възможност да изрази своите възражения и доводи, както и да ангажира доказателства, вкл. и в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд.
По съществото на спора правилно съдът е счел за законосъобразна направената корекция в определения код по TARIC – 2008 19 19 80 за стока № 1 „печена леблебия” - в код 2005 99 80 99.
Въз основа на документите, придружаващи стоката и при прилагане на Общите правила за тълкуване на КН, правилно е прието, че стоката, описана като печена леблебия, представлява печен нахут от семейство Бобови, който в изсушен вид се класира в позиция 0713 по КН, поради което и на основание правила 1 и 6 от общите правила за тълкуване на КН и предвид забележка 1а и 3 от глава 20 на КН, стоката се класира в позиция 2005 – като преработен или консервиран продукт от глава 7, по методи, различни от тези, упоменати в забележка 1а на глава 20. Съответно, стоката правилно не е класирана в декларирания код 2008 19 19 80, тъй като позиция 2008 включва плодовете и другите годни за консумация части на растения, вкл. и смесите от такива продукти, цели, на парчета или смачкани, обработени или консервирани по начин, различен от този в други глави или предходни позиции, каквато не е внесените стоки №1 с ЕАД №16BG003010Н0032245 от 27.09.2016г. Спор по ставката, съответстваща на променената позиция и относно изчисляването на размерите на мито и ДДС, не е формиран.
По изложените съображения касационният съд намира, че решението на АС - Пловдив като правилно следва да се остави в сила.
Разноски: При този изход на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2052/16.10.2018 г., постановено по административно дело № 563/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Саханд” ООД, със седалище и адрес на управление гр. А., ул. „Клокотница” № 50, да заплати в полза на Териториална дирекция Тракийска юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Решението е окончателно.