Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на полицейски орган в РУ – Девня при ОДМВР – Варна, чрез юрк.. Г, против решение № 550/14.03.2018 г. по адм. д. № 2894/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена заповед за задържане на лице с рег. №364 от 24.09.2017г.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответната страна – М.Й в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Първоинстанционният съд е отменил по жалба на М.Й заповед за задържане на лице с рег. №364 от 24.09.2017г., издадена от полицейски орган при РУ – гр. Д., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка с бързо производство № 220 на РУ - гр. Д. е било разпоредено задържане за срок до 24 часа на М.Й.

Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Посочил е, че установените по делото факти не сочат на наличие в случая на предпоставката по чл. 72 ал. 1 т. 2 ЗМВР,...