Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Щ.М (S. MARTIN), [гражданство] гражданин, чрез адв. Д.Б против решение № 622/05.02.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 7941/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане рег. №228зз-1014/22.06.2017 г. издадена от полицейски орган при 04 сектор, ООП-СДВР.

В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон при постановяване на решението, противоречие на фактическите констатации на съда с доказателствата по делото и необоснованост на правните му изводи - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По конкретни съображения се оспорват изводите на първоинстанционния съд за липса на нарушение на изискванията за мотиви на заповедта за задържане по чл. 74, ал.2, т.2 ЗМВР във връзка с чл. 59, ал. 2 АПК, за липса на нарушение на чл. 72, ал.3 ЗМВР относно изискването за информаниране на задържаното лице на разбираем за него език, когато не владее български език и че не е налице нарушение на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед за задържане като незаконосъобразна. Претендира разноски.

Ответникът - Л.Н отм. ши полицай в 04 сектор ОПП - СДВР, чрез процесуалния си представител юрк. И.К оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на оспорване пред АССГ е била заповед за задържане рег. №228зз-1014/22.06.2017 г. издадена от Л.Н - полицейски орган при...