Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. П. ЧЛЕНОВЕ:Е. И. С. Д. при секретар Г. У. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от съдиятаС. Д. по адм. дело № 4458/2021

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по касационна жалба на „Ламезон 77“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], подадена чрез пълномощника адвокат Св. Василева от АК - Варна, против решение № 121 от 3.02.2021 г. на Административен съд - Варна, постановено по административно дело № 2243 по описа на съда за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 282-ФК/29.09.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането от съда е да се отмени първоинстанционното решение и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отмени оспорения административен акт. В условията на евентуалност касаторът моли за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - началникът на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрисконсулт Флорева, оспорва касационната жалба като неоснователна в представени по делото писмени бележки и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е заповед за налагане на принудителна административна мярка № 282-ФК/29.09.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „Ламезон 77“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ - фризьорски салон „Л. Х. , находящ се в гр. Варна, ул. „27-ми юли“№ 19, стопанисван от търговеца, и забрана за достъп до него за срок от четиринадесет дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

С оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че административният акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗДДС ЗНАП, и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, както и заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018 г. на главен секретар на НАП, в изискуемата писмена форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

От фактическа страна съдът е установил, че на 28.09.2020 г. е извършена оперативна проверка от органи по приходите в търговския обект - фризьорски салон „Л. Х. , при която посредством извършена контролна покупка на обща стойност 64 лв. на терапия за коса със сешоар Poloer Mix (15 лв. терапия за коса, 20 лв. сешоар и 29 лв. 1 бр. олио на Loreal Mythic Оil) е констатирано, че търговецът не регистрира и отчита извършените продажби от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо към момента на проверката в обекта фискално устройство. Сумата е заплатена в брой от инспектор по приходите в отдел „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“. Плащането е прието от фризьора, извършил услугата в обекта. След легитимация на проверяващите е изведен дневен финансов отчет от наличното фискално устройство, от който е видно, че сумата от 64 лв. не е отразена като регистрирани продажби чрез издаване на фискален бон. Резултатите от проверката са обективирани в съставен на основание чл. 110, ал. 4, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК, протокол сер. АА № 0360378/28.09.2020 г., към който са приложени събраните при проверката писмени доказателства. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на търговския обект, както и основанието по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана достъпа до обекта. Счел е, че в заповедта са изложени мотиви за определяне срока на мярката и с налагането й не е нарушена преследваната от закона цел. Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК.

Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съобразно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

Първоинстанционният съд правилно, установявайки релевантните факти, е извел правните си изводи, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата форма и е мотивирана съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е изложил подробни мотиви за приетите правни изводи въз основа на установените в административното производство факти, които се споделят от настоящия касационен състав.

В конкретния случай от представените протокол за извършена проверка, дневен финансов отчет от ЕКАФП и опис на парични средства в касата безспорно се установява, че „Ламезон 77“ ЕООД не е изпълнило задължението си да регистрира извършената продажба чрез издаване на касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство, каквото задължение на търговеца е нормативно установено. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, протоколът за извършена проверка, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства. От страна на търговеца не е оспорена описаната в заповедта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства.

При тези фактически установявания, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, която правна норма изисква задължително да се издава фискална касова бележка от фискалното устройство или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата.

Законосъобразен е извода на съда за наличие на мотиви в оспорения акт относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка. При определяне продължителността на срока на мярката административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като съобразява същия с оглед на всички факти и обстоятелства за конкретния случай. В случая е определил такъв в размер на 14 дни при максималния предвиден в закона 30-дневен срок, като е изложил обстоятелствата, които е взел предвид при определянето му. Посочил е, че установеното по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите в обекта чрез издаване на фискална касова бележка води до негативни последици за фиска, тъй като не се води отчетност на реализираните от лицето приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Мотивите на административния орган почиват на конкретни фактически основания и преценката относно продължителността на срока на ПАМ е в съответствие с тежестта на извършеното нарушение на реда и начина за издаване на фискални касови бонове за реализираните продажби. Обратно на твърденията в касационната жалба, правилно първоинстанционният съд е приел, че при определяне продължителността на срока на наложената ПАМ не е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като продължителността на налагането на мярката е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на ПАМ обществени отношения, касаещи данъчното облагане, и засегнатите интереси на дружеството.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че издаването на заповедта за налагане на ПАМ преди издаване на наказателно постановление опорочава административното производство, тъй като съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството чрез издаване на наказателно постановление.

Що се отнася до възражението, че са налице предпоставките на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, правилно съдът е приел, че прилагането на нормата поставя като условие само заплащането на наложената санкция, което е свързано с административнонаказателното производство и изпълнението, а не с обжалването пред съда на ПАМ, и предпоставките, при които се произнася административния орган в двата случая са различни.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила.

С оглед изхода от спора ответникът по касация има право да му бъдат присъдени разноски за касационното производство. Съгласно чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно вида и количеството на извършената дейност.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 121 от 3.02.2021 г. на Административен съд - Варна, постановено по административно дело № 2243 по описа на съда за 2020 г.

ОСЪЖДА „Ламезон 77“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Национална агенция за приходите разноски за касационното производство в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Димитър Първанов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емилия Иванова

/п/ Станимира Друмева