Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).
Образувано е по касационна жалба на Т.Б от [населено място], общ. [община], обл. [област], чрез процесуалния й представител адв.. С, против решение № 2215 от 31.10.2018г. по адм. дело № 1808/2018г. на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 435 от 25.04.2018г. на кмета на община Р., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „пристройка към южната част на жилищната сграда“, намираща се в урегулиран поземлен имот (УПИ) VIII - 774, кв. 77 по регулационния план на [населено място], общ. [община], обл. [област], с административен адрес с. П., ул. „Родопи“ № 8, от собствениците на УПИ Т.Б и Б.Б.
В касационната жалба жалбоподателката твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като посочва допуснати, а именно неспазване на сроковете по ЗУТ, тъй като производството по констатиране на незаконния строеж е започнало още през 2013г. Твърди и че не тя, а баща й е извършил незаконния строеж, а тя е въведена във владение от частен съдебен изпълнител през 2013г. Твърди и неправилност на извода за липса на предпоставките за приемане на строежа като търпим, тъй като посочва, че не е налице част от него, която да попада в имот – публична общинска собственост, а именно в улица по регулационния план от 1969г. Твърди, че този план не е приложен, не са провеждани отчуждителни процедури и са изтекли сроковете по чл. 208 от ЗУТ, поради което посочва, че са били налице условията за промяна на действащия регулационен план, а не за разпореждане на премахването на строежа, който попада в нейния имот, предвид липсата на приложена улична регулация. Твърди, че постройка на допълващото застрояване каквато е спорната пристройка е допустима за изграждане с виза за проектиране по чл. 140 от ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед. Претендира разноски.
Ответникът кметът на община Р., чрез процесуалния си представител адв.. Н, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови оспореното решение Административен съд – гр. П. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като е посочил, че неспазването на сроковете за връчване на констативния протокол за установено незаконно строителство не е нарушение от категорията на съществените, като е предоставена възможност на жалбоподателката да представи възражение и ангажира доказателства в своя полза. Приел е, че от всички събрани в хода на производството доказателства – писмени и гласни – се установява, че безспорно е налице извършен незаконен строеж без строителни книжа. Приел е, че правилно в заповедта като адресат са посочени наследниците на извършителя на строежа, като собственици на имота на основание § 3 ал. 2 вр. ал. 1 на ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудително изпълнение на заповедите за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Приел е, че безспорно се касае за строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, който е извършен без строителни книжа и съответно е незаконен съгласно чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ. Приел е и че спорният строеж не е търпим, тъй като макар и да са налице противоречиви доказателства относно годината на извършването му – жалбоподателката представя декларации за извършването му през 1991г., а разпитаните по делото свидетели посочва съответно 1988г. и 2000г., същият не отговаря на нормите за разположение по предвидените с действащия ПУП – ЗРП, одобрен със заповед № 167 от 03.12.1969г., улични регулационни линии, тъй като югоизточният зид на пристройката пресича уличната регулация. Приел е, че това разположение противоречи на чл. 6 ал. 1 и чл. 10 вр. чл. 16 от Наредба № 5 от 1977г. за правилата и нормите по териториално и селищно устройство, действала към момента на предполагаемото извършване на пристройката, както и на § 174 от Правилник за прилагане на Закон за планово изграждане на населените места, както и на ЗУТ. Приел е, че съгласно § 6 ал. 1 от ПР на ЗУТ действащите към момента на приемането му градоустройствени, улично и дворищно регулационни планове запазват действието си. Поради това несъответствие с действалите към момента на изграждането и сегадействащите норми по устройство на територията, съдът е приел, че спорният строеж не е търпим нито по правилата на § 16 от ДР на ЗУТ, нито по § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради и което е приел, че заповедта е законосъобразна, а строежът подлежи на премахване. Решението е правилно.
Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон и в съответствие със събраните доказателства. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден при спазване на административно производствените правила и в съответствие със закона. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на решението, при неправилна преценка за липса на допуснати съществени нарушение, а именно неспазване на предвидените срокове, предвид това, че заповедта е издадена около година след съставянето на констативния акт за извършеното незаконно строителство. Това е така, тъй като сроковете по ЗУТ са инструктивни и не се отразяват на законосъобразността на оспорената заповед. Правилен е извода на съда и относно това, че правилно за адресати на заповедта са посочени собствениците на имота, в който е извършено строителството Т. и Б.Би съобразно правилата на § 3 ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба № 13 от 2001г. във връзка с чл. 225 ал. 6 от ЗУТ, тъй като адресати на задължението за премахване на незаконно строителство на собствениците на имота или извършителите на незаконното строителство, а съобразно ал. 2 на § 3 от посочената наредба наследниците на лицето, извършило незаконното строителство. В настоящия случай жалбоподателката и Б.Б са именно наследници на лицето, извършило незаконно строителство, а жалбоподателката е и собственик на имота, в който е същото.
Аргументирани и в съответствие със закона и обосновани от представените доказателства са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материално правните предпоставки за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд е приел, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Безспорно е установен незаконен строеж, извършен без строителни книжа, който подлежи на премахване. Правилен е и извода на съда за това, че спорният строеж не е търпим нито по смисъла на § 16 ал. 1 от ДР на ЗУТ, нито по § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. При спорна година на построяване на същия предвид противоречивите сведения в тази връзка на жалбоподателката, която твърди, че е извършен през 1991г., и на разпитаните свидетели, от които едната твърди извършване на пристройката към 1988г., а другата към 2000г., правилно съдът е извършил преценка на търпимост и по двете посочени по – горе разпоредби. Правилен е извода на съда, че същата не е търпим строеж, тъй като не отговаря на нормите по устройство на територията, както към момента на извършването й, така и на сегадействащите норми, както и на действащия за района ПУП от 1969г. Това е така, тъй като безспорно се касае за пристройка, елемент на допълващото/второстепенното застрояване, която се ползва като складово помещение. Ако се приеме, че същата е изградена към 1988г. или 1991г., то по отношение на нея са приложими разпоредбите на чл. 119 от ППЗТСУ и чл. 121 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (ДВ бр. 69 от 1977г.), като според ал. 1 на тази разпоредба „Второстепенните постройки не могат да се разполагат на уличнорегулационната линия или близо до нея пред жилищната сграда. От регулационните линии на съседните парцели те трябва да са на разстояние най-малко 3 м или най-малко 1,50 м от южна, югоизточна или югозападна (до 45 градуса отклонение от южната посока) регулационна линия към съседите“, а според втората алинея „Второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета, при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните стени да се покрият напълно“. Т.е. от действалите към посочения момент правила е недопустимо второстепенните постройки, каквато е спорната пристройка да се изграждат пред жилищните сгради и на или към уличната регулационна линия, както е в настоящия случай. Т.е. изначално спорната пристройка е разположена в противоречие с действащите нормативи по устройство на територията, действали към момента на изграждането й, ако се приеме, че е извършена в този период. В случай, че се приеме, че е изградена към 2000г., то по отношение на пристройката е приложима Наредба № 5 от 17.05.1995г. за правила и норми по териториално и селищно устройство, като според чл. 113 ал. 1 от нея „Сгради и постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и магазини, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или навътре от нея, пред сгради на основното застрояване. Тези обекти може да се изграждат на вътрешна регулационна линия, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени в съседния парцел сгради, както и ако начинът на застрояване в зоната допуска свързано разположение на сградите и постройките на допълващото застрояване“. Т.е. и по тези правила е недопустимо пристройката като елемент от допълващото застрояване да е разположена пред сградата на основаното застрояване и на или към уличната регулационна линия, както е в настоящия случай. Т.е. дори да се приеме, че не е приложена действащата регулация, по която спорната пристройка попада в част от предвидената улица, то пак същата е недопустима като разположение по правилата действали към момента на извършването й по предполагаеми периоди, тъй като е недопустимо разполагането й пред сградата на основното застрояване. Същата е недопустима и по сегадействащите норми, тъй като съобразно чл. 42 ал. 2 от ЗУТ „Постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради“. Т.е. забраната за разполагане на пристройката между уличната регулационна линия и основната сграда и сега е недопустимо. Тези аргументи са в допълнение на изложените от АС – гр. П. за липса на предпоставките за търпимост на строежа.
Най – накрая настоящият състав споделя изводите на съда за недопустимост на пристройката и предвид това, че попада в рамките на предвидената с плана от 1969 улица, като правилно съдът се е позовал на § 174 от ППЗПИНМ. Неотносимо към това производство е възражението на касатора, че в случая, тъй като са изтекли сроковете по чл. 208 от ЗУТ и не е извършено отчуждаване за реализиране на улицата, то е отпаднало действието на плана, съответно пристройката е разположена в съответствие с нормите по устройство на територията. Действието на плана не е отпаднало, а е възникнала възможност за жалбоподателката да поиска неговото изменение по реда на чл. 134 от ЗУТ, но до изменението му съответно действащият ПУП от 1969г. следва да бъде съобразяван, като за пълнота следва да се посочи, че е недопустимо изменение на план за създаване на законно разположение на незаконни постройки. За пълнота следва да се посочи обаче, че дори да се приеме, че пристройката е разположена в границите на поземления имот на жалбоподателката, без да се отчита регулацията и навлизането й в рамките на предвидената улица, то същата е недопустимо разположена, като изградена пред сградата на основното застрояване, което е недопустимо по териториално устройствените правила.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изхода на спора е основателно направеното искане от ответника по касация община Р. за присъждане на разноски, като същите следва да бъдат присъдени в претендирания размер от 600 лв., предвид това, че ответника се е представлявал от адвокат и са представени доказателства за сторени разноски в посочения размер. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора Т.Б за присъждане на разноски.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2215 от 31.10.2018г. по адм. дело № 1808/2018г. на Административен съд – гр. П..
ОСЪЖДА Т.Б от [населено място], общ. [община]да заплати на община Р. сума в размер на 600 (шестстотин) лв., представляваща разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.