Съдебно производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане с вх. № 6954/7.03.2019 г. на Н.З, от [населено място], [улица], чрез адвокат Д.Т от САК, за отмяна на влязлото в сила решение № 15457/11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 12931/2017 г., по описа на Върховния административен съд (ВАС), шесто отделение, с което е оставена в сила решение № 5307 от 25.08.2017 г. по адм. дело № 2436/2017 г. на Административен съд - София –град (АССГ).
В искането се твърди, че съдебният акт противоречи на решение № 4843/24.08.2012 г., постановено по адм. дело № 6592/2011 г. на АССГ, решение № 3863/26.11.2010 г. по адм. дело № 5696/2010 г. на АССГ, както и на решение № 6730/07.06.2016 г., постановено по адм. дело № 4978/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с които съдилищата са се произнесли по спор между същите страни, на същото правно основание.
По обстойно изложени доводи, относими към правилността на атакуваното решение, се претендира наличие на отменителното основание по чл. 239, т. 4 АПК.
Ответникът - директорът на ТП на НОИ - София - редовно призован, не изпраща процесуален представител. В представено писмено становище, поддържа доводи за неоснователност на искането. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Искането, подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 АПК, е неоснователно.
С решение № 15457/11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 12931/2017 г., по описа на ВАС, шесто отделение е оставено в сила решение № 5307 от 25.08.2017 г. по адм. дело № 2436/2017 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на Н.З срещу решение № 2153-21-20/27.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане № [ЕГН]/56 от 26.07.2016 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София - град. С описания административен акт е отхвърлена жалбата на Зяпков срещу разпореждане № [ЕГН]/56 от 26.07.2016 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София - град, с което е отказано да се измени добавката по чл. 9, ал. 1 от Закон за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). И в двата съдебни акта са изложени са мотиви, че административният орган правилно е определил продължителността на репресивната мярка спрямо Зяпков в период от 12 до 36 месеца, като въз основа на това правилно е отпусната добавка по чл. 9, т. 22 ЗПГРРЛ в размер на 15%.
С решение № 6730/07.06.2016 г., постановено по адм. дело № 4978/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение (л. 126 от адм. дело № 2436/2017 г. на АССГ), по жалба на Н.З е отменено решение № 1415/10.03.2015 г. по адм. дело № 11837/2014 г. на АССГ и е отменена заповед № РЛ-030/13.06.2012 г. на областния управител на област С., с която е отказано да бъде уважено искането му за обезщетяване в пълен размер по реда на § 3 от ЗИД на ЗПГРРЛ (ДВ, бр. 26 от 2008 г.) за репресия по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗПГРРЛ – "изселване", като е признато правото му на еднократно изплащане на обезщетение в размер на 2496 лв. за незаконна репресия "изселване" и е постановено обезщетението да се изплати по реда на Наредба за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ.
С решение № 3863/26.11.2010 г. по адм. дело № 5696/2010 г. на АССГ (л. 56 от адм. дело № 2436/2017 г.), по жалба на Н.З е отменено решение № 260/9.07.2010 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/12 от 26.03.2010 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, в частта, с която на Зяпков е отказано отпускане на добавка по чл. 9, ал. 1 ЗПГРРЛ и преписката е върната на пенсионния орган за ново произнасяне.
С решение № 4843/24.08.2012 г. по адм. дело № 6592/2011 г. на АССГ (л. 91 от адм. дело № 2436/2017 г.), по жалба на Н.З е отменено решение № 355/24.06.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" - НОИ и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/1.04.2011 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, в частта, с която на Зяпков е отказано отпускане на добавка по чл. 9, ал. 1, т. 22 ЗПГРРЛ в размер на 10% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст и преписката е изпратена на пенсионния орган за ново произнасяне.
Н.З е поискал като страна по делото, отмяна на влязлото в сила решение № 15457/11.12.2018 г. по адм. дело № 12931/2017 г. по описа на ВАС, шесто отделение, поради противоречието му с описаните по-горе три съдебни акта. В искането прави оплаквания за постановяване на решението при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обосновава претенцията си с мотивите на цитираните решения на АССГ, постановени по негови жалби, касаещи предходни актове на същия издател и мотивите на решението по адм. дело № 4978/2015 г. на ВАС, трето отделение, постановено по жалба срещу акт на областния управител на област С..
Отмяната е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (Арг.: чл. 237, ал. 1 АПК). Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер и поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Основанията за отмяна са изрично изброени в разпоредбата на чл. 239 АПК, като новелата на чл. 239, т. 4 АПК визира, че влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, т. к. фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията.
Видно от данните по делото, искателят сочи като противоречиви решения на АССГ, постановени по жалби срещу различни актове на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" - НОИ. Предмет на противопоставеното дело на ВАС е акт на областния управител на област С.. Отделно от това, не обосновава доводи защо счита за неправилно посоченото, а не противопоставените решения, т. к. при колизия по чл. 239, т. 4 АПК на отмяна подлежи неправилният акт, а не този, който не е в интерес на страната, инициирала производството за отмяна (Арг.: чл. 244, ал. 2, изр. 2-ро АПК).
Текстът на чл. 239, т. 4 АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения. Данните по делото налагат извод за липса на такова противоречие. Не е налице едно съдебно-административно производство по един и същ административноправен спор. Цитираните по-горе съдебни дела не са тъждествени, от което следва, че са с различен спорен предмет, а това поначало изключва противоречие между тях. В конкретния случай се касае за различни административни актове, а след като предмет на съдебните дела са различни актове, липсва обективно тъждество по тях. Съдебната практика е константна в становището, че не е налице основание за отмяна, ако двете решения, които си противоречат, са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. С. на това основание искането по чл. 239, т. 4 АПК следва да се отхвърли. В този смисъл виж: Тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС, където изрично е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи.
В обстоятелствената част на искането се сочат касационни доводи за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, които не обосновават предпоставки за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Отмяната е извънреден, а не инстанционен способ за евентуална ревизия на вече влязъл в сила съдебен акт. В такова производство касационни доводи не са допустими. Следва да се има предвид още, че противопоставеното решение на ВАС от 07.06.2016 г. по адм. дело № 4978/2015 г. е обсъдено в мотивите на съдебния акт, предмет на искането за отмяна. Съдът изрично е посочил, че мотивите на цитираното решение нямат обвързваща сила и единствено диспозитивът му се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на спорното материално право. Акцентирал е, че фактите, които са били установени и са послужили за извеждане на правните изводи в това съдебно производство, не обвързват съдебния състав в преценката на представените пред него доказателства и формиране на вътрешното му убеждение, т. к. предметът на спора е различен. Изложените доводи относно приложението на закона в двата различни казуса не следва да се обсъждат, т. к. се отнасят до твърдения за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Правилността на влезлите в сила съдебни актове не е предмет на настоящото производство.
Нормата на чл. 239 АПК предвижда, че страна по делото може да иска отмяна на влязлото в сила решение само на лимитативно регламентирани основания, сред които не са нарушенията на материалния закон. Процесуални нарушения, допуснати от съда, могат да служат като основание за отмяна на влязло в сила решение единствено, ако са довели до постановяването му след като между същите страни, за същото искане и на същото основание вече е било налице друго влязло в сила решение, което му противоречи (чл. 239, т. 4 АПК) или, ако в резултат на тях е било нарушено правото на участие на страната в процеса (чл. 239, т. 5 АПК). Други процесуални нарушения, включително необсъждането на доводите на страните, не са основание за отмяна на влязлото в сила решение. Ето защо релевираните в искането за отмяна оплаквания за неправилно приложение на закона и допуснати нарушения на процесуалните правила, съставляват касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, но не и основания за отмяна на влязло в сила решение по извънинстанционния способ на чл. 239 АПК.
Предвид изложеното, искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на спора и предвид направеното от процесуалния представител на административния орган искане за присъждане на разноски, в полза на същия се дължат такива, поради което и на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 249 АПК, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданско-процесуалния кодекс, искателят следва да бъде осъден да заплати сумата от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.З, от [населено място], [улица], за отмяна на влязлото в сила решение № 15457/11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 12931/2017 г., по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е оставена в сила решение № 5307 от 25.08.2017 г. по адм. дело № 2436/2017 г. на Административен съд - София град, на основание чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс.
ОСЪЖДА Н.З, от [населено място], [улица], да заплати на ТП на НОИ - София, разноски по делото в размер на 100 (сто) лв. за юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.