Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Северозападен район, гр. Л., срещу Решение № 41 /25.03.2013 г, постановено по адм. дело № 56 /2012 г. по описа на Административен съд-Ловеч. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му.

О. Р. П. Стефанов, в депозирани до съда писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е отменил Заповед № ДК-02-СЗР-9 /18.01.2012 г. на началника на РДНСК–СЗР, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: „Водопровод”, намиращ се в ПИ с идентификатори 52218.513.34 и 52218.513.35 по КК на гр. А., попадащ в УПИ XVI, кв. 32 по РП на кв. Зла река, с извършител Р. П. С.. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваната заповед е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно.

С договор за наем на воден обект, сключен на 09.07.2003 г. между кмета на О. А. и Р. П. С., е отдаден под наем воден обект–рибарник, находящ се в ПИ с идентификатор 52218.513.35. по КК на гр. А.. Видно от Констативен акт № 267 /23.12.2011 г, въз основа на който е издадена заповедта, се установява, че извършеният строеж се намира в поземлен имот, собственост на О. А., съгласно Акт за общинска собственост № 32 /21.04.2009 г. Посочено е, че от...