Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба на кмета на община С. срещу решение № 117 от 2.02.2009 г., постановено по адм. д. № 1159 по описа за 2008 г. на Административен съд-Бургас. С обжалваното решение съдът е изменил заповед на кмета на община С. в частта, с която е определена оценката на новообразуван имот от 38 844 лв. на 323 лв. Със същото решение общината е осъдена да заплати разноски от 407 лв.
В касационната жалба се съдържа становище за неправилност на решението, като се релевират доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че решението на съда е в нарушение на чл. 41, ал. 2 във връзка с чл. 22, ал. 3 ЗОС. Твърди се, че при изготвяне на оценката на имота тя трябва да съдържа компонента пазарен аналог. Изразява се становище, че ЗОС е по-висок по степен нормативен акт в сравнение с Наредбата за реда за определяне цени на земеделските земи, като законът допълва реда за определяне цените на земеделските земи, установен с наредбата. По съображенията изложени в жалбата се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се остави в сила заповедта на кмета на общината.
О. Д. Д. Николов е изпратил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК срещу подадената касационна жалба. В него се съдържа становище за неоснователността й. Твърди се, че ЗСПЗЗ е специален по отношение приложимостта на ЗОС. Съдът правилно е приложил материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Претендира за заплащане на направените пред касационната инстанция разноски.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност...