8О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2161
гр. София, 09.07.2025 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 129 по описа за 2025г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. М., представлявана от адв. Н. М., срещу решение № 265 от 18.09.2024г. по в. гр. д. № 333/2024г. на Окръжен съд Сливен, с което след частична отмяна на решение № 347 от 25.04.2024г. по гр. д. № 3404/2023г. на Районен съд Сливен е признато за установено, че И. А. М. дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД по договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 12.11.2021г. главница в размер на още 8960,18 лева, договорна лихва в размер на 2733,02 лева за периода от 15.08.2022г. до 27.01.2023г. и 394,27 лева обезщетение за забава за периода от 15.08.2022г. до 16.03.2023г. и И. А. М. е осъдена да заплати на „Ти Би Ай Банк” ЕАД разноски за заповедното и първоинстанционното производство в размер на още 1208,50 лева, както и разноски за въззивното производство в размер на 542 лева.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че въззивният съд не е взел предвид отсъствието на яснота в договора за начина на формиране на ГПР и конкретно включено ли е задължението за заплащане на застрахователна премия, представляващо неизпълнение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора за кредит. Сочи, че в противоречие с посочената разпоредба в ГПР...