Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадена от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството по пълномощие от Областен управител – Р. и С. Д. К. против решение № 73/16.02.2015 г. по гр. д.№ 810/2014г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 423/17.03.2014г. по гр. д.№ 4962/2015г. на Русенски РС. Със същото решение е потвърдено и определение 2994/25.04.2014г. по същото дело на Русенски РС. С потвърденото решение е отхвърлен иска за делба, предявен от С. Д. К. против И. Б. Л. – С., Н. Б. Ч., Б. М. Ч., С. Б. Б. и държавата на три магазина, находящи се в [населено място], [улица], ет.1, представляващи самостоятелни обекти в сграда, с предназначение: за търговска дейност, с идентификатор съответно 63427.2.674.1.1 и площ от 63 кв. м., при съседи на същия етаж 63427.2.674.1.2, под обекта: няма, над обекта: 63427.2.674.1.5, с идентификатор 63427.2.674.1.2 и площ от 51 кв. м., при съседи на същия етаж 63427.2.674.1.1 и 63427.2.674.1.3, под обекта: няма, над обекта: 63427.2.674.1.5, и с идентификатор 63427.2.674.1.4 и площ от 39 кв. м., при съседи на същия етаж: 63427.2.674.1.3, под обекта: няма, над обекта: 63427.2.674.1.5, както и искането за делба на прилежащите към имотите идеални части от сградата. Прекратено е производството по искането по чл. 76 ЗС, заявено от С. К. да се признаят за относително недействителни по отношение на него разпорежданията, извършени от Н. Б. Ч. в полза на Б. М. Ч. с нот. акт за дарение № 180, т.X., дело № 4256/ 08.07.1992 г. и с нот. акт за продажба № 135, т.XI, д. № 1311 от 16.12.1997 г., в полза на В. П. К. и от И. Б. Л. с нот. акт за покупко - продажба № 088, т.II, рег. № 2698, д. № 244 от 06.04.2011 г. на нотариус Р. П., с район на действие Р., в полза на А. И. К.. В частта, с която е отхвърлен иска на главно встъпилите [фирма] и А. И. К. против страните по иска за делба за съответно магазин № 2 и магазин № 1 по давност, решението на РС е влязло в сила.

В касационната жалба на Държавата се прави оплакване за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Конкретното оплакване е за неправилно изчисление на квотите на съделителите и праводателя на държавата по наследство.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпрос: 1 при продажба на недвижим имот от двама съсобственици възможно ли е да възникне транслативен ефект само от единия от тях. Когато с един нот. акт две лица продават 1/10 ид. ч. недвижим имот следва ли да се приеме, че тъй като едното лице не е титуляр на права в имота, то продавач е само другото лице и то е продало не половината, а цялата квота.

В касационната жалба на С. Д. се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 21 ал.2 и чл. 38 изр. 2 ЗН от 1889 г. при действието на който се е открило наследството на общия наследодател през 1938г. за нарушение на процесуалните правила, тъй като не са обсъдени всички доказателства по отделно и в съвкупност и доводите във въззивната жалба и за необоснованост на решението.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулиран въпрос: 1. длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните., 2. когато наследството е открито при действието на Закона за наследството от 1889г. в редакция от 1906г. но преди 1944г. и наследници са преживяла съпруга и две деца от различен пол, какви са дяловете на съпругата и децата от покритите имоти. 3. при определяне дяловете на преживелия съпруг приложиви ли са с обрано действие нормите на СК от 1968г. – чл. 14, ал.7 и чл. 15, ал.9 и института на съпружеската имуществена общност. 4. имат ли задължителна сила за всички съдилища в страната, съгл. чл. 297 ГПК / чл. 220 ГПК отм. влезлите в сила решения, с които се определят частите на наследниците от отчужден по ЗОЕГПНС имот за останалите неотчуждени имоти от същата етажна собственост. 5.при делба на обекти от етажна собственост между лица, които са съсобственици и на дворното место следва ли да се допусне делба и на припадащите се части от дворното место дори в исковата молба и в предходни разпореждания земя да не е включена.

Ответникът по касация С. Д. счита, че макар касационната жалба на държавата да не е добре обоснована, е основателна.

Държавата счита жалбата на С. Д. за основателна в частта, в която се твърди, че иска за делба е основателен и държавата също има права върху делбените магазини.

Останалите съделители не вземат становище.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

С. Д. К. е предявил иск за делба на три магазина, реституирани по ЗВСВНМРСА, индивидуализирани по граници с молба от 19.12.2011г. и молба № 16181/22.03.2013г. с идентификатори, съобразно приложените схеми. Уточнението с втората молба обхваща магазина с63427.2.674.1.4 По кадастралната карта този магазин е с площ 39 кв. м., при съседи на същия етаж: 63427.2.674.1.3, под обекта: няма, над обекта: 63427.2.674.1.5, а уточнението е, че площта е по-голяма и обхваща и помещението отзад, свързано с магазина, което се е ползвало след отчуждаването от „Гражданска отбрана”, а неизвестно от кога, но и сега е приобщено към магазина. По заключението на в. л. П., извършила заснемане на место, сега магазините са с площ съответно 56,8 кв. м.44,38 кв. м. и 67,35 кв. м. С тази площ, магазините граничат със сградата в съседния имот в дъното. Макар кадастралната карта да е заснела трите магазина и да съществува презумпция за истинност / чл. 2, ал.5 ЗКИР/, следва да се съобрази действителната площ и състояние на магазините, защото кадастралната карта следва да отразява действителното положение и да отговаря на изискването за актуалност / чл. 51 ЗКИР. Тя не определя и не създава собственост.

К. К. счита, че при делба на магазините следва заедно с тях да се допусне служебно от съда делба и на припадащата се част от дворното място към всеки магазин. Затова е формулиран петия въпрос: „при делба на обекти от етажна собственост между лица, които са съсобственици и на дворното место следва ли да се допусне делба и на припадащите се части от дворното место дори в исковата молба и в предходни разпореждания земя да не е включена”. В хода на производството, ищецът К. е имал различно становище относно това следа ли да се допусне делба и на дворното место. Съдът, отхвърляйки иска за делба на магазините, не е отхвърлил иск за делба на дворното място. То е предмет на иск за делба заедно с триетажната сграда в него, но без партерния етаж по друго дело - с влязло в сила решение на 18.07.1995г. по гр. д.№ 3390/ 1993г. за него и сградата е допусната съдебна делба между страните по настоящото дело С. кацарски, И. Б. Л.-С. и Н. Б. Ч.. Отделно от това, съдебната практика приема, че дворното место не винаги е обща част към етажната собственост, защото нормата на чл. 63 ЗС допуска собствеността върху постройката да е различна от тази върху дворното место. То не е обща част когато по волята на съсобствениците на дворното место то е собственост на различни лица от собствениците на обекти от етажната собственост, или когато частите, притежавани от дворното место не съответстват на частите, притежавани като обща част от етажната собственост, какъвто е и настоящия случай – в имота има и други обекти на собственост освен трите магазина, а през годините е имало разпореждания само на обекти от сградите без дворно место. / В този смисъл Р № 191/18.07.2011г. по гр. д.№ 1414/2010г. ІІ гр. д. Р № 41/20.06.2011г. по гр. д.№ 415/2010г. І гр. о. и мотивите към Р 661/02.11.2010г гр. д.№ 1437/2009г. І гр. о./.

Така поради това, че цялото дворно место, ведно с други самостоятелни обекти в него е предмет на иска за делба по друго дело и делбата е допусната с влязло в сила решение и защото съдебната практика приема, че не винаги дворното место е обща част към етажната собственост, а и защото не е отхвърлен иск за делба и на дворното место, по петия въпрос не се допуска касационно обжалване.

Трите процесни магазина се намират в партерния етаж на масивна сграда, построена в дворно место, купено от И. Г. Л. с н. а. № 41/1911г. Той е общ наследодател на съделителите, починал на 04.09.1938г. – при действието на Закона за наследството от 1889г. След смъртта му, негови наследници са преживяла съпруга Н. П. Л., син Б. И. Л. и низходящите на починалата преди него през 1937г. негова дъщеря Г. Б. Н.. Въззивната инстанция е възприела изводите на РС, че на основание чл. 21, ал.2 и чл. 38, изр.2 от Закона за наследството от 1889г. преживялата съпруга получава 1/5 ид. ч., а сина и низходящите на починалата дъщеря получават по 2/5 ид. ч. Това тълкуване на закона е в противоречие с приетото в Р № 793 12.11 2010 г. по гр. д.№ 80/2010г. на І гр. на ВКС с предмет иск за собственост за частта от сградата, отчуждена по ЗОЕГПНС, принадлежала на същия наследодател. Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗН от 1889г. законните деца наследяват покритите имоти на родителите си при равни права независимо от пола им. Нормата на чл. 38, в редакцията й от 07.021906 г. урежда четири хипотези за правото на наследяване на преживелия съпруг. Първите две хипотези са при деца от еднакъв пол в зависимост от броя им - при три и повече деца от еднакъв пол, съпругът наследява равен дял на дела на всяко дете, а при две и по-малко деца – половината от този дял. Тези две хипотези не са налице по делото. Вторите две хипотези са уредени във второто изречение на този текст и касаят случая, когато децата са от различен пол. При три и повече деца, преживелият съпруг наследява дял равен на дете от мъжки пол, а при две и по-малко деца – дял на дете от женски пол, но тъй като от покритите имоти децата получават еднакъв дял независимо от пола / чл. 21, ал.2/, дела на преживелия съпруг от покритите имоти ще е равен на дела на всяко дете независимо от пола му. Затова в цитираното решение е прието, че преживялата съпруга и сина Б. и низходящите от коляното на дъщерята Г. имат еднакви права – по 1/3 ид. ч. Тъй като възивното решение противоречи на цитираното решение, което е такова по чл. 290 ГПК, следва да се допусне касационно обжалване по първия поставен въпрос: „когато наследството е открито при действието на Закона за наследството от 1889г. в редакция от 1906г. но преди 1944г. и наследници са преживяла съпруга и две деца от различен пол, какви са дяловете на съпругата и децата от покритите имоти”. Обжалването се допуска на посоченото като евентуално основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК обаче, тъй като в цитираното решение не е даван отговор на този въпрос, а изложеното е прието в мотивите.

Разпределяйки оставеното наследство от И. Л. между низходящите му, съдът е приел, че съпругът на Г. Б. Н. – Б. П. Н. не получава дял и се е позовал на чл. 14 и 15 от Закона за наследството от 1889 г. Нормата на чл. 14 урежда правото на представителство при наследяване, сега право на заместване. Съгласно чл. 15 ЗН от 1889г. Представителството, т. е. правото на заместване се допуска само по права низходяща линия. Аналогична е уредбата и в чл. 10, ал.1 от сега действащия ЗН. По право на заместване не наследява съпруга, защото той не е наследник по права линия, а сънаследява заедно с наследниците от тази линия, а когато няма такива – със наследници по съребрена линия. В съдебната практика няма колебание, че когато низходящ е починал преди наследодателя, наследници на последния са само низходящи, а не съпруга, който не наследява по право на заместване.

Въззивният съд, за да изключи съпругът на Г. - Б. Н. при наследяването на общия наследодател И. Л. е приложил нормата на чл. 15 от ЗН от 1889г., не е приемал, че процесния имот е съпружеска имуществена общност и не е прилагал текстове от СК от 1968г. Този кодекс е неприложим за бракове, които не са заварени от него - чл. 103 СК от 1968г. Поради тези съображения, не се допуска касационно обжалване по неотносимий към изхода на спора трети въпрос: „при определяне дяловете на преживелия съпруг приложими ли са с обрано действие нормите на СК от 1068г. – чл. 14, ал.7 и чл. 15, ал.9 и института на съпружеската имуществена общност”.

По въпроса „имат ли задължителна сила за всички съдилища в страната, съгл. чл. 297 ГПК / чл. 220 ГПК отм. влезлите в сила решения, с които се определят частите на наследниците от отчужден по ЗОЕГПНС имот за останалите неотчуждени имоти от същата етажна собственост” не се допуска касационно обжалване, тъй като всеки иск се определя от предмета, страните и основанието си. Във всеки конкретен случай се преценяват обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо. В конкретния случай съдът съобразява влязлото в сила решение по спора за частта от имота, която е била отчуждена по ЗОЕГПНС и е възстановена на основание ЗВСОНИ като съдебна практика. Предметът на двете дела и фактите, съставляващи основание на двата иска, а и искането към съда са различни и това следва да се съобрази по настоящото производство за делба.

К. счита, че следва да се допусне касационно обжалване и по въпроса следва ли съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните и цитира съдебна практика, в която без противоречие е даден положителен отговор на този въпрос. Тъй като се допуска касационно обжалване по втория въпрос, то следва да се счита допуснато касационно обжалване и по този въпрос, а до колко необсъдените въпроси са относими към изхода от спора, съдът ще вземе отношение с решението.

Поставеният въпрос в касационната жалба на държавата касае несъгласие с определените квоти от наследството на общия наследодател, но така зададен не обосновава общото основание за допускане до касация, защото е прекалено конкретен във втората си част, а първата касае деривативното правоприемство. В нашето право с изключение на изрично предвидените в закона хипотези на фингирано правоприемство действа принципа, че никой не може да прехвърли права, които не притежава. Прехвълителният ефект се определя от това дали прехвърлителя притежава правата които прехвърля, а не от това дали е вписан като прехвърлител в нотариален акт. По този въпрос никога не е имало колебания в теорията и съдебната практика, защото това е принцип във вещното и облигационното право. Затова не се допуска касационно обжалване по касационната жалба на държавата.

По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 73/16.02.2015 г. по гр. д.№ 810/2014г. на Окръжен съд – Русе по касационни жалби, подадена от С. Д. К..

Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в едноседмичен срок от получаване на съобщението в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 73/16.02.2015 г. по гр. д.№ 810/2014г. на Окръжен съд – Русе по касационни жалби, подадена от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството по пълномощие от Областен управител – Р..

След внасяне на определената държавна такса от С. К., делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: