Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. А. ЧЛЕНОВЕ:В. П. П. Я. при секретар В. В. и с участието

на прокурора Цветанка Бориловаизслуша докладваното от съдиятаВ. П. по адм. дело № 4494/2021

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Адонис – Т. Т.-Х. Д.“, подадена чрез процесуалния представител адв. П. срещу решение № 115 от 10.03.2021 г. по адм. дело № 1152/2020 г. по описа на Административен съд /АС/ Хасково.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу заповед № ФК –687-0076843 от 29.10.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с която на ЕТ „Адонис – Т. Т.-Х. Д.“ е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски обект – заведение за бързи закуски, находящ се в гр. Хасково, ул. „Шести септември“ № 2, стопанисван от търговеца и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира за неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд относно: спазването на преследваната от закона цел с наложената спрямо търговеца ПАМ; наличието на мотиви относно продължителността на срока, за който е наложена ПАМ и съобразяването на процесната заповед с принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК. В заключение иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг с отмяната на обжалваната заповед.

Ответникът по касационната жалба – началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в подаден писмен отговор чрез юрк. Р. изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Хасково е заповед № ФК –687-0076843 от 29.10.2020 г., с която на ЕТ „Адонис – Т. Т.-Х. Д.“ е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – заведение за бързи закуски, находящ се в гр. Хасково, ул. „Шести септември“ № 2, стопанисван от търговеца и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Като фактическо основание за наложената ПАМ се сочи неиздаване на фискална касова бележка в нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

За да отхвърли жалбата на търговеца срещу процесната заповед, съдът е приел, че административният акт е издаден от материалнокомпетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в установената от закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Развил е съображения, че обективираните в протокола за извършена проверка № сер. АА № 0076843 от 26.10.2020 г. констатации досежно осъществено от ЕТ „Адонис – Т. Т.-Х. Д.“ нарушение на задължение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, респ. по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. не са опровергани от оспорващия. Обосновал е извод, че нарушението, изразяващо се в неизпълнение на задължението за издаване на фискален бон или бележка от кочан при извършена покупка на стоки на стойност 3,60 лева на процесната дата е установено по категоричен начин. Прието е наличието на формирани от административния орган мотиви относно продължителността на наложената ПАМ около средния размер и спазване на принципа на съразмерност. Обжалваното решение е правилно.

Не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебния акт. На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящото решение на касационната инстанция препраща към мотивите, съдържащи се в обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС предвижда, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта.

В конкретния случай правилно е прието от АС Хасково, че задълженото лице не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за издаване на фискален бон за извършена продажба на 1 бр. джоб с кашкавал и колбас на стойност 3,60 лева. Това означава, че са изпълнени условията на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС за прилагане на принудителната административна мярка и условията на чл. 187, ал. 1 ЗДДС за последиците от прилагането й.

Правилно в обжалваното решение съдът е приел, че в дискрецията на административния орган е определянето продължителността на срока на мярката, като законодателят в посочената по-горе разпоредба е посочил максималния срок от 30 дни. Съразмерността на срока на ПАМ следва да се преценява с оглед установените при проверката факти и обстоятелства. Обосновано съдът е извършил преценката за този срок, като е счел, че в заповедта е налице достатъчна конкретизация на мотивите на административния орган в тази част. Неиздаването на фискален касов бон или касова бележка от ръчен кочан за извършена продажба в търговски обект е нарушение на фискалната политика, както е прието и в заповедта за ПАМ, тъй като по този начин се укриват приходи. Правилно в обжалваното решение е прието, че в процесната заповед са изложени конкретни мотиви, обуславящи извода за спазване на принципа за съразмерност при определяне срока на ПАМ за 14 дни. Видно от съдържанието на административния акт от административния орган са отчетени следните факти: - местоположението и вида на търговския обект – заведение за бързи закуски, намиращо се на комуникативно място; - големината на обекта – около 50 кв. м., дългото работно време – от 9 до 22 ч. от понеделник до неделя, предлагането на разнообразни закуски и напитки на достъпни цени, с потенциал за реализиране на значителни обороти; - констатирана положителна касова разлика в размер на 60,45 лева към датата на проверката. Така изложените факти относно местонахождението, вида на търговския обект, разнообразието и ценовия диапазон на предлаганите за продажба храни и напитки обуславят единствено възможния извод за наличието на мотивираност на процесната заповед досежно продължителността на срока на ПАМ в средния размер /за 14 дни/. Без значение за въпроса дали е спазен принципа за съразмерност е фактът дали се касае за първо нарушение или не, доколкото това би имало значение в рамките на административнонаказателно производство. В процесния случай органът е изложил достатъчно ясни и конкретни мотиви в насока за определяне на срока на ПАМ за 14 дни. Отделно от това органът е отчел наличието на положителна касова разлика в размер на 60,45 лева, което е допълнително обстоятелство, съставляващо индиция за установена от търговеца практика за избирателно неотчитане на продажби и укриване на приходи.

Следователно, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на обжалваната заповед, АС Хасково е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и направеното искане от ответника в касационното производство, в полза на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №115 от 10.03.2021 г. по адм. дело № 1152/2020 г. по описа на Административен съд Хасково.

ОСЪЖДА ЕТ „Адонис – Т. Т.-Х. Д.“, ЕИК[ЕИК] да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение размер на 100 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Светлозара Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Весела Павлова

/п/ Полина Якимова