О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№121

гр. София, 31.03.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 876 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищцата по делото Е. Н. С. срещу определение № 32/18.01.2022 г., постановено по частно възз. гр. дело № 625/2021 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 1146/21.10.2021 г. по гр. дело № 2111/2021 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), с което е прекратено производството по делото.

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение.

В изложението, инкорпорирано в частната касационна жалба, като общо основание по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран следният правен въпрос: недопустим ли е иск по чл. 2в от ЗОДОВ, с който се претендира обезщетение за вреди под формата на разпореждане за извършване на действие, изразяващо се в определяне на срок на законодателния орган на държавата-членка да транспонира директиви, когато пострадалият от неизпълнението на задължението на държавата-членка не претендира парично обезщетение, тъй като то не би могло да репарира причинените вреди. Формулирани са и „подвъпроси“, които според жалбоподателката се включват в горния въпрос, а именно: а) допустимо ли е претендирането на обезщетение под формата на разпореждане за извършване на действие/бездействие по чл. 2в...