О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 165

София, 30.03.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: Р. Б.

В. Х.

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело № 1441/2021 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Г. К. против решение №260037 от 15.03.2021г. по гр. д.573/2020г. на Варненски апелативен съд.

Ответникът по касационната жалба –„Турист строй комерс- 99“АД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. И.С. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Е. С. е поддържал основания по чл. 280,ал.1, т.1 и 3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Посочил е още, че били налице предпоставки и за очевидна неправилност на решението на основание чл.280, ал.2 ГПК. По основанието по чл.280, ал.1 ГПК е формулирал въпроса – „ Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото“. Изброени са решения на ВКС. По основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен въпросът – „ Неспазването на императивната правна норма на чл.220,ал.1 от ТЗ, изразяващо се в невярно посочени брой поименни акции на акционер в Списъка на акционерите и въз основа на грешния списък – неправилно определен кворум на присъстващи на Общото събрание на акционерите и гласовете, основание ли е за отмяна на решенията на ОСА само на формално основание или това е без значение, ако се установи, че независимо от неправилно преброеното и по-малко гласове на акционера, крайните решения на ОСА биха се приели с необходимото мнозинство“. Страната е развила своето разбиране за значимостта на въпроса. По основанието по чл.280, ал.2 ГПК в хипотеза на очевидна неправилност е разгледана правната същност на основанието, изведена от касатора от актове на ВКС. Направено е лаконичното оплакване, че след като съдът е нарушил чл.220,ал.1 ТЗ е „нарушил юридическите устои на други правни институти от ТЗ“. Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. За да бъде обсъждано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, то касаторът следва да изложи доводи относно наличие на общ и допълнителен критерий. Или, същият следва да формулира правен въпрос, който да твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, респ.ВС. Този въпрос следва да бъде формулиран от страната, да бъде свързан с предмета на спор и да е изведен от решаващите изводи на съда, довели до постановения, обжалван от нея правен резултат. Така, в случая касаторът е поставил общ въпрос относим към всяко съдебно производство. За да бъде релевантен, обаче, той следва да посочи кои негови доводи не са били предмет на разглеждане от въззивния съд и как би се променил постановения правен резултат, ако същите бяха обсъдени. В случая такива доводи липсват, а след поставяне на въпроса, касаторът се е задоволил само с изброяване на съдебни актове, като нито е посочил в какво се изразява необсъждането на обстоятелствата по делото от въззивния съд, нито е обосновал противоречие при разрешаването на този въпрос от състава на ВАпС и изброените съдебни актове. Следователно, същият не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Касаторът е поддържал втория въпрос в хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Макар и фактически обусловен, вторият въпрос може да бъде приет за релевантен. Страната, обаче, по него не е развила съображения свързани с основанието, което е поддържала, съобразно указанията по неговата дефинитивност с т.4 ТР ОСГТК № 1 /09г.

Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез развиване на лаконично общо оплакване за несъгласие с постановения резултат. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.

Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260037 от 15.03.2021г. по гр. д.573/2020г. на Варненски апелативен съд..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: