Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по подадената от Т. К. Ш. от гр. П. касационна жалба срещу решение № 14677 от 03.12.2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. д. № 11308/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К - 1873/01.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното му правоотношение, като главен инспектор, началник сектор към РУ на МВР - Пазарджик при Областна дирекция на МВР - Пазараджик, категория "В", поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта..
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че делото е решено при непълнота на доказателствата и съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като не бил налице изискуемия стаж за пенсиониране на служителя, аа от друга страна е освободен от длъжност, която не е заемал. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната заповед.
Ответникът по касационната жалба - Министърът на вътрешните работи чрез процесуален представител оспорва основателността й.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба, като подадена в срок, от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а по същество - неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е била посочената Заповед на Министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на главен инспектор, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчването на заповедта. За да отхвърли жалбата, Върховният административен съд, трето отделение е приел следното: Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР - Министъра на вътрешните работи в предвидената законова форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (нова - ДВ, бр. 69/2008 г.), служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР регламентира правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служителите, имащи изискуемия по чл. 69, ал. 2 от КСО стаж без оглед на възрастта.
Видно от т. 1 и т. 4 на приложената справка за осигурителен стаж на Шейретов, към 01.03.2009 г. той е имал 16 години, 5 месеца и 2 дни осигурителен стаж в МВР и 12 години и 28 дни осигурителен стаж в други ведомствата по чл. 69 от КСО. В разглеждания случай, жалбоподателят е имал повече от 25 години осигурителен стаж, от които общо 28 години и 6 месец
действително прослужени във ведомствата по чл. 69 от КСО
. Придобитото от него право на пенсия по чл. 69 от КСО е условието за прекратяване на служебното му правоотношение по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР.
От друга страна правилно първоинстанционният състав е възприел, че към момента на връчване на заповедта, считано от която е прекратено служебното правоотношение на Шейретов — 06.07.2009г., същият е имал осигурителен стаж в МВР от 16 г. и 9 месеца. По този начин отново е спазено изискването на чл. 69 от КСО — 25г. осигурителен стаж, от които 2/3 във посочените ведомства.
Не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение, обосноваващо отмяна на заповедта, а именно че служебното му правоотношение е прекратено от структурно звено, в което не е бил назначаван с индивидуална заповед. Правилно първоинстанционният състав е констатирал в обжалваното решение, че Шейретов е освободен именно от последно заеманата от него длъжност, която е и сдал, подписвайки акта за сдаване. Правилно е констатирано, че е приложима разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗМВР, именно издадените заповеди по цитираният параграф нямат правопораждащо действие относно служебното правоотношение — налице е валидно служебно правоотношение по което служителят е заемал длъжността "началник сектор", от която длъжност именно е освободен с обжалваната заповед.
Съгласно параграф 110 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМВР (обн. ДВ бр. 69 от 05.08.2008г.), с влизане в сила на закона заварените служебни правоотношения на държавните служители се запазват при условията на чл. 87а от ЗДСл.
Придържайки се изцяло към съдопроизводствените правила, съдът е извършил служебна проверка на всички основания по чл. 146 АПК. По всяко едно от тях в мотивите на решението са изложени подробни доводи, въз основа на които съдът е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу нея.
Не е налице нарушение на чл. 268, ал. 3 от ППЗМВР във вр. с чл. 106, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), предвиждащ само възможност за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с отправяне на едномосечено предизвестие. Тази преценка е предоставена на органа по назначаването. Така постановеното решение е правилно. Не е налице твърдяното от касатора неправилно приложение на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Същата предвижда правна възможност да се прекрати служебното правоотношение на служител по ЗМВР, предоставена изцяло на инициативата на административния орган. Изрично в нея е посочено, че служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Това, че чл. 69, ал. 2 от КСО урежда правото на пенсия на служителите по ЗМВР независимо от възрастта при наличието на две кумулативно предвидени условия - 25 години осигурителен стаж и от него две трети действително изслужени като държавни служители в министерството, не означава, че единствено от волята на служителя зависи дали да поиска да бъде пенсиониран или не, каквито са твърденията в касационната жалба.
На практика доводите в касационната жалба относно главния факт – налице ли са материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение по чл.245, ал.1 т.13 ЗМВР, са наведени и пред първата инстанция, която ги е обсъдила пунктуално и обстоятелствено, изводите кореспондират на фактическата установеност и приложимото право и се споделят изцяло от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат обсъждани повторно.
С оглед на изложеното, настоящият петчленен състав на ВАС, първа колегия, намира касационната жалба за неоснователна и обжалваното съдебно решение, като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, поради което РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14677 от 03.12.2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. д. № 11308/2009 г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Х./п/ Г. Х./п/ Т. К./п/ Т. П. Т.П.