Производството по чл. 208 и сл. от АРС е образувано по касационна жалба на К. С. Р. срещу решение № 1621 от 01.07.2011 година по адм. д. № 787 / 2011 година на Административен съд Варна с доводи, че е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да са уважи претенцията изцяло.

О. Г. дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С посоченото решение е отхвърлен предявения на основание чл. 203 ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ от К. С. Р. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието иск в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва в размер на 7 200 лева за обезщетение за неимуществени вреди, настъпили през периода 16.05.2009 година до 10.01.2011 година по време на престоия му в затвора гр. В..

Изводът, че претенцията е неоснователна и недоказана, е обоснован и законосъобразен.

Въз основа на събраните писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на неоспорена от страните съдебно - техническа експертиза, които са анализирани подробно и задълбочено в тяхната съвкупност, правилно е прието, че не са налице кумулативно предвидените условия за обезщетяване по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за посочения период, през който ищецът е изтърпявал наказание доживотен затвор за извършено престъплание по чл. 116 т. 6, 10 и 11 от НК.

В...