Производството е по реда на чл. 33 – чл. 40 във връзка с чл. 5, т. 4 ЗВАС във връзка с чл. 211к, ал. 1 ЗМ.
Образувано е по касационна жалба на “Метал-импорт 2002” ООД – гр. П. срещу решение №
408/24.02.2006 г., постановено по адм дело № 962/2004 г. по описа на Русенския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № ТП 3805/21.04.2004 г. на началника на Митница – Русе за смяна на тарифна позиция и за досъбиране на митни сборове, потвърдено с решение № У-44-23-0097И/17.05.2004 г. на директора на РМД – гр. Р.. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК във връзка с чл. 11 ЗВАС. Твърди се в касационната жалба, че съдът неправилно е мотивирал своите изводи и превратно е тълкувал събраните доказателства, което опорочава решението му. Според касатора мотивите на съда противоречат на основните правила за тарифно класиране на стоките и е приложил недопустими правила за тарифиране, различни от тзи в митническата тарифа. Прието е в решението на съда без доказателства, че ГОСТ 3262-75 съответства на тарифен номер 730630 59 0, а ГОСТ 20295-85 – на тарифен номер 730610 11 0. Съдържат се оплаквания в касационната жалба, че съдът без никакви специални знания е отказал назначаването на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение с оглед изключителната сложност и специфичност на делото, както е отказано и събиране на писмени доказателства по делото, а именно: преписка, рег. №44-00-0115/2003 г. на ЦМУ – гр. С., имаща отношение и съдържаща доказателства за правилното разрешаване на спора. Касаторът е изложил съображения в жалбата си, че по делото е представен действащ БДС 738-85, отнасящ се за “тръби стоманени водо - и газопроводни”, изписано на руски и английски езици, който не е обсъден в решението на съда с оглед на това дали тръбите са предназначени за градска или магистрална мрежа. Твърди се от касатора, че правилни номер за тарфиране на процесните тръби е 7306 10 11 0, които се използват за маслопроводи и газопроводи.
Ответниците по касационната жалба РМД и началника на Митница – Русе, редовно призовани не са изпратили свои представители и не са изразили становища по жалбата.
Заинтересованата страна по чл. 211к, ал. 2 ЗМ директора на дирекция “ОУИ” – гр. В., редовно призован не е взел участие в касационното производство и не е изразил становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и решението е необосновано. Според прокурора съдът е отказал назначаването на съдебно-техническа експертиза и събирането на други писмени доказателства, поради което е засегнал правото на защита на касатора и затова поддържа, че решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане.
Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в предвидения в чл. 132, ал. 1 ДПК отм. във връзка с чл. 211к, ал. 1 ЗМ и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Русенският окръжен съд е бил сезиран с жалба от “Метал импорт 2002” ООД – гр. П. посочения по-горе индивидуалбен административен акт на митнически орган, потвърдено от горестоящия административен орган - директора на РМД - гр. Р. за смяна на тарифна позиция и за досъбиране на митни сборове за осъществен внос на тръби от Украйна. Според съда вносът на тръбите е оформен редовно с ЕАД, в което са описано, че те са произведени по изискванията на ГОСТ 3262-75 и са описани като “стоманени водогазопроводни” и могат да бъдат както поцинковани, така и непоцнковани стоманени заварени тръби, които се използват за водопроводи и газопроводни, както и за отоплителни системи и детайли на конструкции, а също могат дабъдат резбовани или предназначени за резбоване. Според съдът в придружаващите стоката документи няма данни дали процесните тръби са поцинковани или не, както и дали са от легирана стомана и жалбоподателят е посочил като тарифен номер 7306 10 0. Обсъдено е в решението на съда, че по чл. 84 ЗМ митническите органи са извършили последващ контрол за съответствието на данните в приложените документи и правилността на декларирания тарифен номер, като в резултат на тази проверка е издадено и решение №ТП 3805/21.04.1004 г. на началника на Митница – Русе.
Въз основа на установената от съда фактическа обстановка е прието, че Митническата тарифа на Р. Б. съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗМ (в радакцията към момента на осъществяване на вноса) включва номенклатурата от стоки, основана на Конвенцията за хармонизирана система за описание и кодиране на стоките от 1983 г., подписана в Брюксел, както и номенклатурата и ставки по т. 2 и т. 3. Според съдът съгласно правило 6 от раздел І, Общи правила за тълкуване на хармонизираната система от Митническата тарифа 2002 г. трябва да се изследва възможността за класиране на стоката в други подпозиции на позиция 7306. Съдът е възприел подхода на митническите органи, които за да класират процесните тръби са се позовали на техническите характеристики на тръбите, извлечени от ГОСТ 3265-75 въз основа на приложения от жалбоподаталея сертификат №948/19.10.2001 г. и е направен извод въз основа на него, че внесените стоки не дават основание за класирането им в някои от тарифните номера на подпозиция 7306 10 “Тръби от видовете, използвани за маслопроводи или газопроводи”. Обсъдено в какви случаи може да се обсъждат подпозииите с общо и такива със специфично значение и е направен извод, че в конкретния случай техническите характеристики на тръбите (размер, дебелина, диаметър, дължина и др.) и предназначение (за водопроводи, газопроводи, за отоплителни системи и детайли на конструкции), описани в ГОСТ 3265-75 не дават основание за класиране в специфичната позиция 7306 10
, тъй като в нея се обхващат тръби, използвани за маслопроводи и газопроводи, т. е. за нефт и газ, предназначени за магистрали, а процесните тръби отговора най пълно на подпозиция 7306 30 59 0,
намираща се в заглавието “Тръби резбовани или предназначени за резбоване, наречени газопроводни”.
Първоинстанционният съд е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно приложението на Обяснителните бележки към комбинираната номенклатура на ЕС, като е изложил мотиви, че същите могат да се ползват при класиране на стоките предвид разпоредбата на чл. 27 ЗМ (редакцията за 2002 г.). За възраженията за стандарт ГОСТ 3265075 съдът е приел, че той е използван от жалбоподателя за да може да опише внесената стока, а не като нормативен акт.
Относно възражението за необоснованост на решението на митническите органи съдът е приел, че сам жалбоподателят се е позовал на ГОСТ 3265-75, а от съдържанието на стандарта било видно, че тръбите са резбовани или предназначени за резбоване и в този смисъл е прието, че правилно са отнесени към заглавието “...тръби резбовани или предназначени за резбоване”, като към това заглавие има два тарифни номера 7306 30 59 0 и 7306 30 51 0. Според съдът при липса на данни за поцинковане в придружаващите документи, митническите органи правилно са определелиил класиране по втроия тарифен номер, посочен по-горе.
По повод възражението на жалбоподателя за допуснати от митническите органи процесуални нарушения по чл. 7 ЗАП, чл. 11 ЗАП, чл. 15 ЗАП и чл. 27, ал. 2 ППЗМ съдът е изложил мотиви, че жалбоподателят е имал възможност в две производства по обжалване на административния акт (административно и съдебно) да реализира защитата си и да направи своите възражения и да представи доказателстгва в подкрепа на данните, декларирани от него в ЕАД. За неспазването на срока по чл. 27, ал. 2 ППЗМ във връзка с чл. 19, ал. 2 ЗМ съдът е приел, че те на са съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като срокът не е преклузивен.
За възражението за нарушение по чл. 160, ал. 2 и чл. 3 ППЗМ съдът е дал отговор в решението си като е приел, че то е неоснователно и че чл. 160 ППЗМ е приложим в етапа преди да бъде дадено разрешение за вдигане на стоката. Съдът е установил, че не е нарушен от митническите органи и чл. 84 ЗМ, тъй като тя дава възможност за извършване на повторна проверка на декларацията и служебно, както е сторено в случая.
Съдът в решението си е обсъдил, че следва да се ценят приложените от жалбоподателя придружаващи документи към ЕАД, вкл. и незаверените от него, тъй като според чл. 2 от Наредба №11/1998 г. за реда за писмено деклариране на стоките, жалбоподателят носи отговорност за автентичността и истинността на данните.
Решението на Русенския окръжен съд не страда от визираните в касационната жалба пороци.
Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че при тълкуване на позициите и подпозициите на Комбинираната номенклатура правилното тарифно класиране на процесните тръби може да стане и без да се прибягва до Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, публикувани от световната митническа организация и Обяснителните бележки към КН на ЕС. В тази връзка следва да се има предвид, че според правило 3в от Раздел І “Общи разпоредби”/част А “Разпоредби при класиране на стоките” т.І “Общи правила за тълкуване на ХС за описание и кодиране на стоките”/ от Част първа - Уводни разпоредби на Митническата тарифа за 2003г., в случаите когато правила 3а и 3б не дават възможност за извършване на класирането, стоката следва да се класира в последната по ред на номериране позиция от тези, които могат да се вземат предвид/ в случая - посочената от митническите органи 7306 30 59 0/. По делото, въз основа на декларирането на самия жалбоподател, е установено, че процесните тръби са водогазопроводни и могат да се използват за пренос на вода и газ. Това безспорно се установява поради посочването от страна на вносителя-жалбоподател в ЕАД на документи за качеството на тръбите №№20 154 и 20 379 на украински завод-производител, в които като техническа норма за определянето на стоките е посочен Държавен стандарт на СССР/ГОСТ 3262-75/ за стоманени водогазопроводни тръби. Следователно, възможността тези тръби да бъдат използвани за нефтопроводи според изискването на позиция 7306 10/Тръби от видовете, използвани за маслопроводи или газопроводи/ е категорично изключена поради разликата в техническите характеристики относно по-голям диаметър и дължина, обусловени от подлагането на по-силни въздействия при преноса на нефт или газ.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита за законосъобразен извода на окръжния съд, че процесните тръби не могат да бъдат използвани за пренос на природен газ и не са от вида, който се използва за газопроводи по смисъла на подпозиция 7306 10, а са от вида, който се използва за доставяне на вода и газ в сградите по смисъла на подпозиция 7306 30 59. Този извод е обоснован при сравнението на стандартите ГОСТ 3262-75 и ГОСТ 20295-85/последният, отнасящ се за стоманени заварени тръби за магистрални газонефтопроводи/. Следва да се отбележи, че посочените стандарти са обсъждани не като приложимо право, а като техническо описание на стоки и доколкото вносителят сам е посочил първият от стандартите като такова описание той не може в последствие да оспорва собственото си деклариране. Според чл. 246, ал.3 от
Наредба № 21/90г. за устройство и безопасна експлоатация на газовите съоръжения и инсталации, утвърдена със Заповед № А-193 на Комитета по качество,
/ДВ, бр. 57/17.07.1990г./, отменен с параграф единствен от Заключителните разпоредби на Постановление № 243 от 10 септември 2004 г., за строеж на газопроводите за природен газ се използват стоманени тръби - безшевни и електрозаварени, като електрозаварените се избират по БДС 10208-72 "Тръби стоманени за магистрални газопроводи", каквито процесните тръби не са.
С оглед изложеното по-горе Върховният административен съд, І отделение счита, че окръжният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение като е отказал назначаването на съдебно-техническа експертиза, тъй като коректното тарифно класиране е правен въпрос и в случая то е било възможно въз основа на техническото описание, което самият вносител е дал на стоките.
Неоснователен е и доводът на касатора, че обжалваното решение е постановено в нарушение на т.3, б. "а", изр. 1 от раздел І "Общи разпоредби" на част първа "Уводни разпоредби" на Митническата тарифа на РБ за 2003г., според която позицията, описваща стоката най-специфично, трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение. Решаващият съдебен състав правилно е приел, че жалбоподателят не е доказал внесените от него стоки да съответстват на позиция, по-специфично описваща стоката, пред тази с по-общо значение и не е налице хипотезата, в която съответната стока може да се подведе под няколко подпозиции, за да се използва правилото за предимство на специфичната пред общата.
Първоинстанционният съд правилно е преценил правомощията на митническата администрация при повторна проверка на митническата декларация по внос, поради което и оплакването за нарушения на разпоредбите на чл.84 ЗМ, чл.160 ППЗМ, чл.7 и чл.11 ЗАП е неоснователно.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено, което се установи при проверката по реда на чл. 39 ЗВАС, в съответствие с изискванията на приложимите в случая материалноправни норми и при спазване на съдопроизводствените правила и затова на осн. чл. 40, ал.1 ЗВАС следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, І отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 408/24.02.2006 г., постановено по адм дело № 962/2004 г. по описа на Русенския окръжен съд
.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ц. Т.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. А./п/ Т. Н.
С.А.