Производство е по чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Т. Х. Н., чрез своя процесуален представител адв. М. Г., против решение № 185 от 15.04.2013 год., постановено по адм. дело № 1257/2012 год. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата й против решение №67 от 27.11.2012 год. на директора на ТП на НОИ - Районно управление "Социално осигуряване"/ РУ"СО"/ – гр. В. Т. и потвърденото с него разпореждане № РВС-80 от 12.10.2012 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ"СО" - гр. В. Т.. Касаторката поддържа, че решението е неправилно като постановено при наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК

- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира неговата отмяна и направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Районно управление "Социално осигуряване" – гр. В. Т., изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на административния съд е законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК

, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК

, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е правилно и не страда от пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209 от АПК .

С решение №67 от 27.11.2012 год. на директора на ТП на НОИ - Районно управление "Социално осигуряване"– гр. В. Т. е отхвърлена жалбата на Т. Х. Н. против разпореждане № РВС-80 от 12.10.2012 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ"СО" - гр. В. Т. за възстановяване на недобросъвестно полученото от Т. Х. Н. за периода от 12.04.2010 год. до 16.04.2010 год.; 10.05.2010 год. до 12.05.2010 год. и 14.06.2010 год. до 30.06.2010 год. парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 970,19 лв. главница и 444,56 лв. - лихва, дължима от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането – 12.10.2012 год. Във връзка с прилагане на разпоредбите на чл. 46, ал. 3 от КСО

и чл. 108 КСО, със заповед №Зап. Рев - 920 от 26.09.2012 год. на директора на ТП на НОИ В. Т. е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване в ЕТ „Агрима-М-Т. Х., правоприемник на ЕТ „Агрима-М-М. Т.”. При тази проверка е установено, че касаторката има сключени два трудови договора един с „Пиено” ООД на пълно работно време и втори с ЕТ „Агрима-М-М. Т. на основание чл. 111 КТ за определени дни – 10 – 12 часа месечно. Видно от приложените по делото документи на касаторката е изплащано обезщетение на основание чл. 40, ал.1 от КСО

за периода за периода от 12.04.2010 год. до 16.04.2010 год.; 10.05.2010 год. до 12.05.2010 год.; и 14.06.2010 год. до 30.06.2010 год., през който Т. Х. Н. е упражнявала трудова дейност по трудовия договор с ЕТ „Агрима-М-М. Т.”. С издадено разпореждане № РВС-80 от 12.10.2012 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ"СО" - гр. В. Т. е разпоредено възстановяване на недобросъвестно полученото от Т. Х. Н. парично обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40 ал. 1 от КСО

в горепосочения размер. По жалба на Т. Х. Н. срещу разпореждането е постановено решение №67 от 27.11.2012 год. на директора на ТП на НОИ - Районно управление "Социално осигуряване"– гр. В. Т..

Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО

се плаща на осигуреното лице по време на ползване на отпуск при временна неработоспособност по чл. 162 от КТ

. Последният се определя и разрешава от здравните органи – чл. 162 ал. 2 КТ и се прекратява с изтичане на определения от здравните органи срок, като прекратяването на отпуска има за последица и прекратяване на изплащането на паричното обезщетение. Допълнителни основания за прекратяване на изплащането са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 46 КСО, едно от които е упражняването на трудова дейност, за която дейност е осигурявана за общо заболяване и майчинство. По своята правна природа това са правопрекратяващ юридически факт за получаването на парично обезщетение за временна неработоспособност.

По делото е безспорно, че за процесните периоди касаторката е упражнявала трудова дейност. Видно от представените по делото декларации по образец № 1, подадени пред Национална агенция по приходите, Т. Х. Н. е осигурявана от работодателя си като всички дни, за които са правени осигурителни вноски са отбелязани в графата „отработени дни”. Доводите на касаторката за ползване на неплатен отпуск са неоснователни, тъй като представените от нея заповеди за разрешен неплатен отпуск не се подкрепят от другите събрани по делото доказателства – писмените обяснения на касаторката в хода на административното производство, приходната книга за продажбите реализирани от ЕТ „Агрима-М-М. Т.”, както и фактурите за доставка на стоки и услуги с получател ЕТ „Агрима-М-М. Т.”, от които е видно, че не е била във отпуск, а е извършвала трудова дейност. Неоснователни се явяват и възраженията за неизплащане на уговореното трудово възнаграждение, тъй като съществено за настоящия спор е полагането на труд, а не заплащането му.

Упражняването на трудова дейност,

която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство е юридически факт от хипотезата на

чл. 46, ал. 3 от КСО

, изключващ правото на обезщетение по чл. 40 ал. 1 КСО за времето през което лицето е било в отпуск при временна неработоспособност. Административният орган законосъобразно е приел, че сумата от 970,19 лв., представляваща обезщетение за временна неработоспособност е недобросъвестно получена от Т. Х. Н. за сметка на държавното обществено осигуряване и като такава подлежи на възстановяване, ведно със законната лихва.

По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Разноски по делото се претендират единствено от касаторката. С оглед изхода на делото обаче, такива не се дължат.

Водим от горното и на основание

чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК

, Върховният административен съд-шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 185 от 15.04.2013 год., постановено по адм. дело № 1257/2012 год. по описа на Административен съд - В. Т..

РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Т./п/ Г. Ч.

Г.Ч.