Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Ф. Д. Ф. и П. Д. Ф. от гр. С. против решение №2 от 27.01.2010г., постановено по адм. д. №6446 по описа за 2009г. на Административен съд - София - град. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - кмета на Столична община - Район "Възраждане " не се представлява и не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното :

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на касаторите против заповед №РД-48-03/10.09.2009г, на кмета на община район "Възраждане "- СО, с която на осн. чл. 65 от ЗОС е разпоредено изземване на общински недвижим имот - жилище, поради ползването му без правно основание.Съдът е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е законосъобразен, издаден е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискванията за форма и мотиви, без съществетно нарушение на административнопроизводствените правила по издаването му и в съответствие в приложимата материалноправна норма на чл. 65 от ЗОС.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда относно наличие на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.65 от ЗОС. Правата на общината върху процесния имот, са установени с акт за общинска собственост - №907 от 10.06.2003 г.Това доказателство,...