КАСАТОРКИТЕ са обжалвали решението от 19.03.2012 г. по адм. д. № 2/11 г. на Ловешкия административен съд, с което е отхвърлено оспорването им на истинността на два констативни акта за незаконно строителство и на данъчна декларация, и оспорването на заповед от 11.12.2010 г. за премахването на тяхна двуетажна сграда като построена без строително разрешение. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК.

ОТВЕТНИКЪТ оспорва касационната жалба, прокурорът заключава, че е неоснователна.

1. След като по повод касационната жалба, подадена в срок, служебно провери допустимостта на обжалваното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо в частта, в която е постановено по оспорването на констативните актове.

Те са издадени в административното производство, приключило с оспорваната заповед и имат качеството на огледни протоколи по смисъла на чл. 224, ал. 2, респ. чл. 225, ал. 3 ЗУТ вр. чл. 39 АПК. Установяванията в тях, следователно, се ценят на общо основание заедно с всички останали доказателства по делото - чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК, което значи, че нямат обвързващата съда материална доказателствена сила на официалния документ - чл. 179 ГПК вр. чл. 144 АПК. По тази причина истинността им не подлежи на специалното оспорване по чл. 193 и чл. 194 ГПК.

Решението в тази си част следва да се обезсили, а делото да се прекрати - чл. 221, ал. 3 вр. чл. 218, ал. 2 АПК.

2. Касационната жалба срещу решението в останалата, допустима негова част, е неоснователна.

а. Неоснователно е оплакването за законност на строежа.

Изграждането на двуетажна сграда на мястото на плевнята и при запазване на обема на последната, каквото, видно от заключението на единичната експертиза, не е налице, е нов строеж, защото дори и да ползва някои от старите стени, сградата е различна по конструкция и предназначение. За нея са били нужни инвестиционен проект и разрешение за строеж - чл. 147, ал. 1 и чл. 148,...