Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция „Митници” против решение № 1953 от 22.03.2013 г. по адм. дело № 8321 / 2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 7700/ 26.07.2012 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 90, ал.1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на И. Г. П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Жалбоподателят поддържа, че съдебното решение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, тъй като заповедта е подробно мотивирана, издадена е след изпълнение на процедурата по налагане на наказание и след като е установено неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Паловски да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:
Решението на Административен съд София - град е постановено в противоречие с материалния закон.
Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган (съгласно чл. 5, ал.1, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция „Митници” директорът е орган по назначаването на държавните служители в агенцията).
Спазени са и формалните изисквания на закона. Заповедта е писмена и в нея са посочени допуснатите от служителя нарушения, обстоятелствата и времето на извършването им, служебните задължения, които са виновно нарушени, видът и размерът на наказанието (чл. 97, ал.1 от ЗДСл). Фактическите и правни основания, обосноваващи издаването на административния акт, се допълват и от цитираните в заповедта докладни записки № 4426/320 от 12.07.2012 г. и № 4426/320 от 19.07.2012 г. и от протокола от заседанието на дисциплинарния съвет. Ето защо доводите на жалбоподателя, че заповедта не съответства на формалните изисквания на закона са неоснователни.
При постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процедурата по налагане на наказание е проведена при спазване изискванията на закона. Служителят е наказан след като са приети писмените му обяснения (такива са изискани от административния орган с писмо от 16.07.2012 г. и са депозирани на 17.07.2012 г.) и след като е изслушан от наказващия орган (протокол от 17.07.2012 г.). Обясненията на служителя са дадени във връзка с изложеното в докладна записка № 4426/ 12.07.2012 г., представляваща предложение за образуване на дисциплинарно производство, в която подробно са описани обстоятелствата при преминаването на лек автомобил с ДКН Е 2866КВ през митнически пункт Златарево на 13.06.2012 г., действията на Паловски при проверка на автомобила, както и последвалото задържане на автомобила на около 3 км. от митническия пункт за проверка от мобилен екип на агенция „Митници” и откритото в него и в багажа на пътниците значително количество цигари без валиден български бандерол. В цитираната докладна записка, с която служителят изрично е запознат (отбелязване в този смисъл върху документа) са посочени и нарушенията, допуснати от Паловски, който въпреки задължението да осъществи митнически контрол, не извършва проверка на пътуващите в автомобила лица и на техния багаж. Поради това следва да се приеме, че обясненията на служителя са именно във връзка с нарушението, за което по-късно е наказан. В подкрепа на този извод е съдържанието на писмените обяснения, в които е коментирана посочената по-горе докладна записка. С това условията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени – служителят е уведомен за провежданото производство по повод допуснати от него нарушения и му е дадена възможност преди налагането на дисциплинарната санкция да депозира писмени обяснения и да направи устни възражения, като посочи доказателства. Ето защо доводите за нарушение на изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл не се споделят от настоящата инстанция.
Проведеното пред дисциплинарния съвет производство е в съответствие с изискванията на чл. 96 от ЗДСл. Образувано е дисциплинарно дело (заповед № ЗАМ - 472/ 12.07.2012 г. на началника на директора на Агенция „Митници”), по което е проведено заседание. В заседанието участват редовните членове на съвета, както и Р. А., резервен член, определена при условията на чл. 95, ал. 4 от ЗДСл със заповед № ЗАМ-474/12.07.2012 г. на директора на агенцията за участие в заседанието, с оглед отсъствието на председателя на съвета (заповеди № ЗАМ-648/ 01.12.2009 г. и № ЗАМ-437/14.09.2010 г. на директора на Агенция „митници” за назначаване и промени в състава на дисциплинарния съвет). В проведеното на 13.07.2012 г. заседание са изяснени фактите и обстоятелствата, при които са допуснати нарушенията и е взето решение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Паловски на основание чл. 89, ал.2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Участието на служителя в производството пред съвета не е задължително, а изслушването е по преценка на дисциплинарния съвет. Този извод следва от разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗДСл, според която дисциплинарният съвет може да изслуша при необходимост държавния служител. Това разбиране е в съответствие с изпълняваните от дисциплинарния съвет функции на помощен орган, който изяснява фактите и обстоятелствата от значение за случая и подпомага органа по назначаването при вземането на решение. Окончателната преценка за това налице ли е нарушение и как следва същото да бъде санкционирано принадлежи на дисциплинарно наказващия орган, който не е обвързан със становището на съвета. Ето защо именно органът, компетентен да наложи наказание, а не този с подпомагащи функции, е задължен да осигури възможност на служителя да се защити и да представи доказателства, като го изслуша и приеме писмените му обяснения. По тази съображения доводите в първоначалната жалба за съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неизслушване на Паловски от дисциплинарния съвет са неоснователни.
Съображенията на първоинстанционния съд за противоречие на заповедта с материалния закон не намират опора в нормативната уредба и не се споделят от настоящата инстанция.
Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност, следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед, наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения и неспазване правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация - нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от закона. В случая с оглед представените доказателства следва да се приеме, че дисциплинарното наказание е наложено, след установяване на материалноправните предпоставки, предвидени в закона за санкциониране на служителя. По делото е установено, че от 08.00 до 20.00 часа на 13.06.2012 г. на митнически пункт Златарево служебните си задължения изпълняват митническите служители от ІІ смяна с отговорник старши инспектор Паловски (график). Между 16.00 - 17.00 часа на посочената дата през митническия пункт преминава лек автомобил с ДКН Е 2866КВ, управляван от свид. Петров, който често пътува до Р. М. и обратно (според справката от 22.06.2012 г. от 01.06.2012 г. до 13.06.2012 г. с автомобила са проведени 7 курса през граничния пункт). Автомобилът влиза в България от Р. М. и в него освен водача Г. П. пътуват още пет лица. При преминаване през митническия пункт служителят Паловски извършва проверка на багажното отделение на автомобила, в което намира няколко торби със захар и няколко бутилки олио. Проверка на купето на автомобила, на пътниците и на техния багаж не е извършена. На около 3 км. от митническия пункт лекият автомобил е спрян от мобилен екип на Агенция „Митници”. При проверката в кухини в багажното отделение и в купето на автомобила са открити над 81 500 бр. цигари без български бандерол, а в личния багаж на пътниците – над 4500 бр. цигари без бандерол (протокол № 13/ 13.06.2012 г., 5 бр. протоколи за личен преглед). Цигарите са купени в Р. М. (5 бр. обяснения и показания на свид. Петров). При тези данни следва да се приеме, че при проверката на посочения по-горе лек автомобил Паловски не изпълнява задълженията на митнически орган, установени в чл. 15, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 3 от Закона за митниците (ЗМ) по осъществяване на митнически контрол чрез проверка на превозните средства, лицата и техния багаж в зоната на гранично контролно – пропускателния пункт. Това поведение представлява и неизпълнение на задълженията, предвидени в т. V.1, V.2, т. V.10 и V.11 от длъжностната характеристика, според които като старши митнически инспектор Паловски извършва пряко митнически надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица, извършва проверки на документи, стоки и превозни средства при въвеждането на територията на общността, както и физически проверки на пътници и превозни средства. Правилно от страна на дисциплинарно наказващия орган е преценено, че неизпълнението на посочените служебни задължения е в нарушение и на чл. 5, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, които задължават държавния служител при изпълнение на служебните си задължения да следва поведение, което създава увереност у органите чиято дейност подпомага, че могат да разчитат на него и на т. 9 от Кодекса за поведение на митническия служител, според която служителят пази интересите на обществото и икономиката, осъществява възложените задачи добросъвестно и професионално за недопускане на митнически нарушения. Допуснатото неизпълнение на служебните задължения и на нормите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и на Кодекса за поведение на митническия служител, дават основание бездействията на Паловски да се квалифицират като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал.2, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗДСл., поради което са налице предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл, първоинстанционният съд постановява акт в противоречие със закона.
Възраженията, че от страна на служителя не са извършени описаните в заповедта нарушения, са неоснователни. Обстоятелството, че проверката на автомобила е извършена формално, като е проверено само багажното отделение, а проверка на купето, пътниците и техния багаж не е осъществена, се потвърждава от обяснения на Паловски и от показанията на свид. Серафимов. Законът за митниците и Правилникът за неговото приложение не разграничават отделни видове митнически контрол, а изискват като част от този контрол митническите органи да осъществяват проверка на стоки, на транспортни, търговски, счетоводни и други документи на физически и юридически лица, на превозни средства, на багажи и други стоки, пренасяни през държавната граница (чл. 2, ал. 3 от ЗМ). В случая в нарушение на посочените изисквания на закона митническа проверка на пътниците и техния багаж не е извършена, а е проверена само част от лекия автомобил. Това е в противоречие и с изискванията на утвърдените от началника на митница „Югозападна” Правила за организация на дейностите, които се изпълняват от служителите за граничен митнически контрол в МП Златарево, които не освобождават митническия служител от задължението да извърши проверка, а предвиждат според обема, начина и мястото на осъществяване тази проверка да бъде частична или щателна - т.2.1 от правилата, а както вече се посочи, проверка на пътниците и техния багаж и на купето на автомобила изобщо не е проведена. Съображенията, че действията или по–точно бездействията на Паловски са в съответствие с обичайна процедура, тъй като е преценено, че щателна митническа проверка не следва да се извършва, не намират опора в нормативната уредба и се опровергава от показанията на свид. Серафимов, според който при преминаване през митническия пункт багажът на пътниците се проверява. Освен това съгласно цитираните правила преценката на риска от митническия служител следва да се направи с оглед поведението на пътниците и по външни белези. В случая пътниците, техния личен багаж, както и купето на автомобила не са проверени, т. е. от страна на Паловски не са събрани необходимите данни, които да обосноват заключение, че щателна митническа проверка не следва да се извършва.
Показанията на свид. Петров относно закупуването на цигарите от физически лица на територията на Р. Б. след преминаването през МП Златарево следва да се възприемат като защитна позиция, тъй като се опровергават от констатациите в протокола при проверката на автомобила относно количеството и разположението на цигарите, както и от обясненията на пътуващите с П. С. К., Г. И., Г. И., С. Р. и А. Б., които признават, че цигарите са купени в Р. М.. Съображенията за незаинтересованост на свидетеля от разрешаването на правния спор, с оглед липсата на контакти между него и наказания митнически служител се опровергават от телефонното обаждане на Петров до Паловски, в което същият уведомява служителя за проверката на лекия автомобил непосредствено след извършването й от мобилния екип (обяснения на Паловски до ръководителя на Инспектората на Министерство на финансите от 26.06.2012 г. на л. 96 от делото).
При определяне размера на наказанието са взети предвид тежестта на нарушението, последиците от него за държавната служба, обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на държавния служител. След преценка на негативните последици в икономически план и за авторитета на институцията следва да се приеме, че изискванията на чл. 91, ал.1 от ЗДСл са изпълнени и най - тежката дисциплинарна санкция е наложена в съответствие с нормативните изисквания. Определено по тази начин наказанието има възпиращ и превантивен ефект и е насочено към осуетяване на митническите нарушения, съхраняване на авторитета на институцията и повишаване на доверието в дейността на митническата администрация, което е в съответствие и с целта на закона.
Касационният довод за необоснованост на съдебния също е основателен.
Изводите на първоинстанционния съд, че материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 89, ал.2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл за санкциониране на служителя не са осъществени, са направени в противоречие със събраните доказателства. Не са съобразени представените писмени обяснения на служителя, в които същият признава, че проверка на пътниците и техния багаж не е извършена, длъжностната характеристика, която очертава обема на задълженията на служителя във връзка с митническия контрол, показанията на свид. Серафимов, които изрично заявява, че багажът на пътниците следва да се отваря при проверките, представените писмени доказателства, между които протокол № 13/ 13.06.2012 г., съставен от служители на мобилния екип на митницата, протоколите за личен преглед и обясненията на пътувалите със свид. Петров лица, които опровергават изложеното от свид. Петров за закупуването на цигарите на територията на Р. Б.. По този начин изводите, че от страна на служителя не е допуснато неизпълнение на служебните задължения, както и нарушение на правилата на Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация не се обосновава от събраните писмени и гласни доказателства. Констатираният порок е самостоятелно основание за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е валидно и допустимо, но е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. На това основание и съгласно разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК съдебният акт следва да бъде отменен. В съответствие с изводите по-горе за издаване на административния акт от компетентния орган, при спазване на процесуалните и формални изисквания и в съответствие с материалния закон и неговата цел и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да се постанови ново решение по същество, с което жалбата на Паловски против заповед № 7700/26.07.2012 г. на директора на Агенция „Митници”, с която на служителя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, да бъде отхвърлена.
С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал.1, т. 4 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения И. П. следва да заплати на Агенция „Митници” сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство.
По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 1953 от 22.03.2013 г. по адм. дело № 8321 / 2012 г. на Административен съд София – град и вместо него постановява : ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И. Г. П. против заповед № 7700/ 26.07.2012 г. на директора на Агенция „Митници”.
ОСЪЖДА
И. Г. П. от с. П. да заплати на Агенция „Митници”, гр. С., ул. „Г.С. Р.” № 47 сумата 150.00 (сто и петдесет) лева възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ А. Д.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. М./п/ Е. М.
М.М.