Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 520 от 18.03.2010 г., постановено по адм. д. № 6397/2009 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на „Втора многопрофилна болница за активно лечение – София” ЕАД гр. С. срещу заповед за прилагане на санкция № РД-13-656/09.07.2009 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от„Втора многопрофилна болница за активно лечение – София” ЕАД гр. С., представлявана от изп. директора д-р К. П. с молба да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена.

Ответникът по делото, редовно призован, не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и неоснователна.

Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна.

Неоснователно е касационната възражение за необоснованост на постановеното решение. Първоинстнационният съд е изяснил фактическата обстановка по спора и изложил правни доводи за законосъобразността на оспорения административен акт - заповед за прилагане на санкция № РД-13-656/09.07.2009 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса, с която на лечебното заведение „Втора многопрофилна болница за активно лечение – София” ЕАД гр. С., за констатирано в т.ІV.2 на финансов протокол № Ф-52 от 13.03.2009 г. нарушение на установения ред за работа с първични медицински документи, е наложена санкция, финансова неустойка съгласно чл.238, ал.1, т.4,б."а" от НРД 2006 г. в размер на 180 лв. Съдът е проследил спазването на установената в НРД 2006 г. административна процедура по издаване на заповедта и не е установил нарушение на административнопроизводствените правила.

Правно обосновани са също мотивите относно издаване на заповедта в съответствие с материалноправните норми. Оспореният акт отговаря на условията по отношение формата и задължителните реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Същият съдържа правни и фактически основания за издаването и не страда от порока "липса на мотиви".

Неоснователно е касационното възражение за неправилност в съжденията на съда относно компетентността на финансовите инспектори да извършват проверка на описаната във финансовия протокол медицинска документация. Съгласно чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗЗО финансовите контрольори са оправомощени да извършват проверка на отчетните документи на ИМП, регламентирани в НРД 2006 г. Правомощията им не е ограничени само до проверяваните финансово-отчетни документи, а обхващат и проверка за извършени нарушения на установения ред за работа с медицински документи по КП, амбулаторни журнали, дневници, медицински досиета и др. В процесния случай не се касае за проверка на извършваната медицинска дейност по осъществяване на медицинската помощ, а до формалното спазване на изискванията за работа с отчетните документи по КП от страна на проверения изпълнител на болнична помощ.

Съдът правилно е изложил своя извод, че направените във ФП № Ф-52/13.03.2009 г. констатации са свързани с неизпълнение на задълженията за работа с първични медицински документи, поради което и наложената санкция е законосъобразна, тъй като ИПМ не е представил доказателства, с които да оборени установените нарушения. Такива не се сочат и пред настоящата инстанция.

Описаните нарушения не касаят първични медицински документи свързани с медицинска дейност и контролът на финансовите инспектори е в обхвата и съдържанието на чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Оспорената заповед за прилагане на санкцията по чл. 238, ал. 1, т. 4, б. „а” от НРД – 2006 г. е издадена в съответствие с материалноправните норми и правилно е възприета от съда като законосъобразна.

По изложените съображения не са налице касационни основания по чл.209, т.3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е обосновано и постановено в съответствие с релевантните материалноправни норми.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 520 от 18.03.2010 г., постановено по адм. д. № 6397/2009 г. по описа на Административен съд .София-град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. П./п/ Н. Г. М.П.