Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба (наименована от подателката си молба) на М. П. Г. от гр. Д. против решение № 8/25.02.2010 г., постановено по административно дело № 8171/2009 г. по описа на Административен съд София – град. Наведените от касаторката доводи за неправилност на съдебния акт са относими към едно от касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – необоснованост.

О. П.я на Националното бюро за правна помощ (НБПП) не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд София – град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VІ-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяния от касатора порок.

С подложеното на касация съдебно решение в производство по чл. 126-178 от АПК във връзка с чл. 25, ал. 2, изр. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП) е отхвърлена като...