Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационни жалби на "Хеликс" ООД - гр. Х. и дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 968/13.07.2009 г., постановено по адм. дело № 534/2008 г. по описа на Административен съд - гр. П..

"Хеликс" ЕООД - гр. Х. обжалва решението в частта, в която жалбата на дружеството е отхвърлена против РА № 26001041/14.12.2007 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Х., потвърден с решение № 125/21.02.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. П. в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 496,56 лв. и съответната лихва по фактура № 2/29.12.2004 г., издадена от "Си комерс 2004" ООД - гр. С.. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в посочената обжалвана част поради дпуснати нарушения при прилагането на матералния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора решението в тази му част е постановено в противоречие с всички събрани по делото доказателства, тъй като доказателствената тежест е на органа по приходите, който трябва да докаже основанието за непризнаване правото на данъчен кредит. Липсата или наличие на лиценз за търговия със зърно според касатора е ирелевантно за спора. Освен това в касационната жалба се съдържа оплакване, че решението на съда е в противоречие със заключението по основната съдебно-счетоводна експертиза, както и в противоречие с материалния закон - чл. 25 чл. 65, ал. 8 ЗДДС отм. . Съдържа се и оплакване, че решението е в противоречие с решението от 29.01.2009 г. на Съда по правата на човека в Страсбург по делото "Булвес" АД срещу България, според което поведението на доставчиците е неотносимо към правото на признаване на данъчен кредит за получателя. Обжалва се решението и в частта за разноските. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част от дружеството и признаване правото на приспадане на данъчен кредит, както и присъждане на разноските, направени за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. В. Т., която е представила и писмени бележки.

Ответникът по тази касационна жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при ЦУ на НАП, редовно призован не е взел становище.

Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която РА № 26001041/14.12.2007 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Х., потвърден с решение № 125/21.02.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. П. е отменен за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 31 763,80 лв. по 5 бр. фактури, издадени от "Габи комерс" ЕООД - гр. Я.. От изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на решението в тази обжалвана част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора не е доказана реалността на доставките - наличие на царевица, която е произведена от доставчика и която той да може да прехвърли на "Хеликс" ООД. Това обстоятелство според касатора не се доказва и от представения ДРА № 250/09.06.2005 г. на "Габи комерс" ЕООД, който е издаден при условията на чл. 109, ал. 1 и 2 ДПК отм. , нито от констатациите на съдебно-счетоводната експертиза. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба "Хеликс" ООД - гр. Х. чрез адв. В. Т. я оспора.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Хеликс" ООД и за основателност на жалбата на дирекция "ОУИ" - гр. П..

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: По касационната жалба на "Хеликс" ООД - гр. Х..

За да отхвърли жалбата на дружеството за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 496,56 лв. и съответната лихва по фактура № 2/29.12.2004 г., издадена от "Си комерс 2004" ООД - гр. С., Пловдивският административен съд е приел, че не са представени доказателства за кадрова обезпеченост на процесната доставка с оглед твърдението на доставчика, че царевицата е собствено производство. Относно техническата обезпеченост съдът е установил, че са представени фактури за закупени селскостопански машини от 21.12.2004 г., но няма доказателства за складова база. Макар съдът да е приел, че доставчикът е дал обяснения, че е ползвал складова база в с. Л., собственост на съуправителя на дружеството, то от обстоятелството, че дружеството е започнало дейността си като земеделски производител от 2005 г. не се установява реалността на процесната доставка. Съдът се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза по делото, вещото лице по която е установило, че доставчикът не е отразил разходи за производство на царевица за процесния период, както и че за 2004 г. дружеството не разполага с ДМА. Съдът не се е съобразил с представения РА № 2000275/12.10.2007 г. на доставчика, тъй като от него не можело да се направи извод за реалността на доставката между страните. Обжалваното решение в тази му част е правилно.

Липсата на лиценз/разрешение за регистриран земеделски производител безспорно съгласно трайно установената практика на ВАС не води до нищожност на сключените договори за сделки със зърно, а само до административно-наказателна отговорност на данъчнозадълженото лице. Затова в процесния случа е без значение за спорния въпрос наличието или не на анкетна карта на земеделския производител. Достатъчно е да се докаже реално изпълнение на приетите от страните по доставките договорености, т. е. реално предаване на посоченото във фактурата количество царевица. Твърденията са били, че няма предходен доставчик, тъй като процесната царевица е собствено производство на доставчика "Си комерс 2004" ООД. По делото не е установено, че доставчикът е произвел посоченото във фактурата количество царевица, нито че е извършило разходи за това производство, поради което органът по приходите е направил изрична констатация в тази насока. По делото не е установена и кадрова обезпеченост на същата доставка, а по отношение материално-техническата обезпеченост са представени доказателства за закупени селскостопански машини от 21.12.2004 г., което в никакъв случай не доказва, че с тях е произведено процесното количество царевица, а и невъзможно е това да се случи, като се има предвид, че фактурата за процесната доставка е от 29.12.2004 г. Наличието на РА № 2000275/12.10.2007 г. на доставчика "Си комерс 2004" ООД не води до извод за осъществена реална доставка по фактура № 2/29.12.2004 г. Констатациите в този ревизионен акт е, че процесната фактура не е била отразена в дневници за продажби и справка-декларация за месец декември, а за месец януари, поради което ДДС в размер на 3 496,56 лв. е начислен от ревизията за месец декември 2004 г. От този ревизионен акт не могат да се извлекат безпорни изводи за реалност на процесната досатвка, тъй като такава проверка от органа по приходите не е извършвана. Наличието на ревизионен акт на доставчика, не освобождава получателя по доставката, който претендира правото на приспадане на данъчен кредит да доказва нейната реалността, а такива доказателства, както беше отразено по-горе не са ангажирани по делото.

Неоснователно е позоваването на касатора на решението от 22.01.2009 г. на Съда по правата на човека в Страсбург по делото ("Булвес" АД срещу България), тъй като това решение не обвързва настоящия съд. То е постановено между други страни, а и освен това е налице различие в спорното право, тъй като по цитиранато дело на съда в Страсбург спорът е бил само относно късното начисляване от доставчика на ДДС по издадената от него фактура, а не е имало спор за реалност на доставката, както е в процесния случай.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд в тази обжалвана част е постановено при спазване изискванията на материалния закон, на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, което прави решението му в тази част и и обосновано и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. П..

За да отмени РА № 26001041/14.12.2007 г., за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 31 763,80 лв. по 5 бр. фактури, издадени от "Габи комерс" ЕООД - гр. Я. за данъчни периоди месеците октомври, ноември и декември 2004 г., Пловдивският административен съд е приел, че няма спор по делото, че ДДС по издадените фактури е начислен от доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС отм. , а от доказателствата, събрани по делото се установява реалността на доставките на царевица. Съдът е приел, че доставчикът извършва търговия със зърно с оглед регистрацията му като земеделски производител, както и има обезпеченост за такива доставки. Съдът е обсъдил представените доказателства за предходни доставчици - "Керчев и синове" ООД, "Живот и здраве" ООД и ЗПК "Златен клас". Съдът е обсъдил и представения ДРА № 250/09.06.2005 г. на "Габи комерс" ЕООД, ревизията по който е бил извършена на основание чл. 109, ал. 1 и 2 ДПК отм. и че корекция е била извършена само относно сделките, по които дружеството е получател, но не и тези като доставчик, което според съда имплицитно в констатациите за начисляване на данъка и неизвършване на корекции съдържа и реалността на доставките. Съдът е обсъдил и представените по делото доказателства, че процесната царевица е използвана за гушене на патици и впоследствие са продадени на "А. А." ООД. Съдът за да обоснове постановения от него резултат се е позовал и на съдържащите се в делото пътни листове за транспортиране на царевицата, както и пътно-прехвърлителни разписки за предадените количества царевица.

Решението в тази обжалвана част е правилно постановено.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото в тази обжалвана част и е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства. Законосъобразни са изводите на съда, постановени въз основа на съдебно-счетоводната експертиза за наличие на съпоставка между наличните стоки и изписаните такива от доставчика, получените плащания, вкл. за данъка по "ДДС-сметка", както и за счетоводното отразяване при доставчика на разходи за гориво и за препарати. Оплакването на касатора, че съдът не е следвало да кредитира тази експертиза е неоснователно, тъй като в касационната жалба се прави опит за оспорване на експертизата, което е недопустимо в касационното производство. Съдът правилно е преценил доказателствата от предходните доставчици. За предходният доставчик "Керчев и синове" ООД съдът правилно се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза, която е установила заприходяване при прекия доставчик на царевицата, получена от предходните доставчици. Неоснователно касаторът се оплаква, че изрично председателят на ЗКПУ "Златен клас" е заявил, че кооперацията не е имала ресурси да произвежда секлскостопанска пордукция, вкл. и царевица. Обосновано и в съответствие с доказателствата по делото ответникът по тази касационна жалба чрез процесуалния си представител е изразил становище в писмената защита, че тази декларация няма доказателствена тежест, тъй като в нея се твърди, че през 2004 г. не е подписван договор за съвместна дейност с "Габи комерс" ЕООД, а не че не съществува такъв договор за предходни години, включващи и 2004 г. В представения по делото договор за съвместна дейност е видно, че той е сключен на 02.09. 2002 г., като в чл. 2 от него изрично страните са се споразумели, че той ще действа за периода стопанските 2002 г. - 2004 г. Освен това по силата на този договор ЗКПУ "Златен клас" е предоставила 7500 дка от площите си на "Габи комерс" ЕООД, находящи се в с. С. и с. Б., както и селскостопанската си техника. Освен това по делото е представена и годишна данъчна декларация по чл. 51, ал. 1 ЗКПО отм. на ЗКПУ "Златен клас" за 2004 г. и е видно, че кооперацията е декларирала приходи в размер на 77077 лв. и разходи - 86020 лв. и макар, че на края на годината е формиран отрицателен финансов резултат показва, че през 2004 г. е развивала стопанска дейност, което опровергава твърдението на касатора, че от 2003 г. кооперацията е прекратила дейността си. Освен това е представена такава декларация и за 2005 г.

За предходните доставчици "Керчев и синове" ООД и "Живот и здраве" ООД съдът е обсъдил представените от тях фактури и осчетоводяването им съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Освен това по делото са налице доказателства, установяващи реалността на процесните доставки - приемателно-предавателни протоколи и пътно-прехвърлителни разписки. Преценени всички тези доказателства от съда са довели до законосъобразния извод за признаване правото на "Хеликс" ООД на приспадане на данъчен кредит по получените от "Габи комерс" ЕООД доставки, оформени в 5 бр. данъчни фактури. Представеният ДРА № 250/09.06.2005 г. на "Габи комерс" ЕООД, ревизията по който е бил извършена на основание чл. 109, ал. 1 и 2 ДПК отм. сам по себе си не може да доведе до извод за реалност на доставките, но при наличието на достатъчно доказателства за реалност на доставките и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, които съдът е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, каквото е процесуалното му задължение, е постановил правилен съдебен акт, който на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставен в сила.

Относно разноските: Първоинстанционният съд е присъдил разноски по компенсация съобразно изхода на делото. С оглед изхода по настоящето касационно производство разноски се дължат само на "Хеликс" ООД в размер на 1 611,61 лв., а на дирекция "ОУИ" - Пловдив не се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, а и в касационното производство тази страна не е била представлявана от юрисконсулт.

Предвид гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА изцяло

решение № 968/13.07.2009 г., постановено по адм. дело № 534/2008 г. по описа на Административен съд - гр. П.. ОСЪЖДА

дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при ЦУ на НАП да заплати на "Хеликс" ООД - гр. Х. разноски за касационното производство в размер на 1 611,61 лв. РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Ф. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. А./п/ И. А.а

С.А.