ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 2147

гр. София, 09.07.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. касационно търговско дело № 1756 по описа за 2023 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационни жалби на ответниците „Ню Е. П. ЕООД („Ню Електрик“) и „С. Е. Г. АД („Смарт“) срещу въззивни решение на Софийски апелативен съд.

Ищецът „Е. Е. Б. АД („Еспе“) оспорва жалбите.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

По жалба на ищеца въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявения иск, като на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД е обявил за нищожен сключения между „Смарт“ и „Ню Електрик“ по реда на Закона за особените залози договор за продажба на търговското предприятие на „Еспе“.

Производството е започнало по предявения от „Еспе“ срещу двамата ответници иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за установяване на нищожността на процесния договор, основан на твърдения за противоречие с императивни норми на ЗОЗ:

1) чл. 37, ал. 2 ЗОЗ - доколкото уговорката, че цената следва да бъде заплатена в размера и при условията, уговорени в договора, по сметка на депозитаря, не съдържа срок за плащането и доколкото при вписването на прехвърлянето в търговския регистър не били представени доказателства за плащането на пълния размер на цената;

2) чл. 37, ал. 3 ЗОЗ - тъй като при сключването на договора ответникът „Смарт“ като заложен кредитор не положил дължимата грижа на добър търговец, доколкото: 2.1) цената по продажбата била значително по-ниска от действителната стойност на предприятието, вкл. при първоначалното определяне на стойността на активите не били взети предвид вземанията и бъдещите печалби по сключените от ищеца с трети лица дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията, произвеждана от включените в предприятието електроцентрали, 2.2) предстоящата продажба не била надлежно разгласена - с подробна информация за продаваното търговско предприятие и по начин да достигне до максимален брой потенциални купувачи, понеже трите поредни обяви били публикувани в само един общ ежедневник, но не и в насочените към икономическите среди специализирани издания, независимо от притежаваните от кредитора с оглед осъществяваната от него търговска дейност в същата сфера специални знания за енергийния пазар и широки контакти с участниците в него, както и не съдържали информация за предприятието (дейност, активи, предназначение и др.), като освен това били определени и изключително кратки срокове за представяне на оферти; 2.3) на ищеца-длъжник не била осигурена възможност за активно участие в търсенето на потенциални купувачи, доколкото уведомлението по чл. 32, ал. 2 ЗОЗ от името на ищеца било получено само от единия законен представител, същият като законен представител и на кредитора, но не и на втория законен представител.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като неоснователен. По отношение на въведеното противоречие с чл. 37, ал. 2 ЗОЗ е изложил съображенията, че към момента на сключване на договора купувачът е бил заплатил пълния размер на уговорената цена и това е удостоверено от страните с нарочни изявления в самия договор, поради което твърдяното основание за нищожност не е налице от фактическа страна. Приел е също, че независимо от това отклонението от правилото на чл. 37, ал. 2 ЗОЗ чрез евентуалното включване в договора на клауза, определяща различни от предвидените в закона условия за плащане на цената, не може да има за последица нищожност на целия договор, тъй като съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД такава клауза се замества по право от императивната разпоредба на чл. 37, ал. 2 ЗОЗ.

По въпроса за противоречието на договора с чл. 37, ал. 3 ЗОЗ първата инстанция, позовавайки се на практиката на ВКС, изразена в решение № 40/13.04.2011 г. по т. д. № 448/2010 г. на II т. о., е приела, че когато при реализирането на залога кредиторът не е положил изискваната от чл. 37, ал. 3 ЗОЗ грижа на добър търговец и в резултат имуществото е продадено за цена, по-ниска от пазарната, това няма за последица нищожност на договора за продажба, а на основание договора за особен залог поражда за длъжника право на обезщетение за вредата, изразяваща се в разликата между реализираната и действителната цена.

По повод направеното във въззивната жалба оплакване за липса на цялостно установяване на фактическата обстановка по спора въззивният съд е приел за установено, че на 18.03.2016 г. ответникът „Еспе“ и „У. Б. АД сключили договор, с който ответникът като залогодател учредил върху търговското си предприятие особен залог за обезпечаване на вземания на банката. Залогът бил вписан в търговския регистър на 01.04.2016 г.

С договор за цесия от 15.08.2019 г. банката прехвърлила на ответника „Смарт“ вземането, обезпечено с процесния залог, а на 13.09.2019 г. вписала в търговския регистър пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ върху заложеното търговско предприятие до размер на 3 437 923,69 евро, назначавайки за управител на предприятието и депозитар съответно Н. В. и П. Р.. Промяната на заложния кредитор въз основа на цесията от 15.08.2019 г. била вписана на 26.09.2019 г.

По възлагане от ответника „Смарт“ на 01.10.2019 г. лицензираният оценител П. С. представил доклад за пазарната стойност на предприятието, според който въз основа на финансовите отчети към 31.03.2019 г. претеглената пазарна стойност е в размер на 19 137 000 лв., съдържайки и данни за акционерното участие в дружеството-длъжник, а именно 40 % за заложния кредитор „Смарт“, а останалите 60 % - за третите лица О. В., М. В. и А. В..

На 04.10.2019 г. заложният кредитор връчил на длъжника уведомление, съдържащо покана да се включи в търсенето на потенциален купувач. От името на кредитора уведомлението било направено от изпълнителния директор Т. Г. и било получено от същия в качеството на изпълнителен директор на длъжника.

Продажбата на предприятието била разгласена с три обявления, публикувани във вестник „24 часа“ - на 13.11.2019 г. при начална цена 19 500 000 лв. и срок за подаване на оферти до 20.11.2019 г.; на 27.11.2019 г. с начална цена 14 000 000 лв. и срок за оферти до 09.12.2019 г.; и на 14.05.2020 г. с начална цена 3 406 565,75 евро и срок до 21.05.2020 г. По първите две обявления предложения от потенциални купувачи не постъпили. По третото обявление постъпило предложение от ответника „Ню Електрик“ за закупуване на продаваното предприятие срещу цена в размер на началната. Договорът за продажба бил сключен на 26.11.2020 г., след като на същата дата остатъкът от предложената цена след приспадане на първоначално внесения от купувача депозит в размер на 20 000 лв. бил заплатен по банковата сметка на депозитаря.

Във връзка с проведените процедури въззивният съд е обсъдил събраните по делото свидетелски показания, въз основа на които е установил, че преди пристъпването към изпълнение между акционерите на дружеството-длъжник били водени неуспешни като краен резултат преговори за продажба на акции, след започването на изпълнението притежаващите 60 % от акциите акционери (сем. В.) не били уведомени за пристъпването към изпълнение, а по повод първите две обяви към предприятието бил проявен интерес от страна на потенциални инвеститори, но продажба не се състояла поради високата към този момент начална цена и констатираните от евентуалните купувачи финансови проблеми на дружеството и вътрешно неразбирателство между акционерите.

По въведения в производството спор относно пазарната стойност на продаденото търговско предприятие съдът е анализирал приетите по делото заключения на назначените икономически експертизи, според които пазарната стойност към м. ноември 2019 г. и м. май 2020 г. е посочена в размер на 5 598 332,80 лв. и 7 562 000 лв., съответно 10 298 000 лв. при съобразяване на допълнителни, евентуално несъбираеми, вземания от трето лице, след което е обосновал извод, че същите не следва да бъдат възприети поради необоснованост - доколкото не е аргументирано приложението на конкретно възприети от вещото лице методи за оценка, респ. не са взети предвид всички елементи от имуществото на предприятието.

Въз основа на тези обстоятелства въззивният съд е приел от правна страна, че с оглед 1) фрапантната разлика между цената по договора за продажба и установената като възможна цена съгласно доклада на лицензирания оценител, 2) избрания от кредитора начин на разгласяване - с обява в ежедневник с общо предназначение, вместо в специализирани икономически издания и други информационни ресурси и с предоставен крайно недостатъчен срок за подаване на оферти, и 3) неуведомяването на значителна част от акционерите на дружеството-длъжник, притежаващи 60 % от акциите предвид обстоятелството, че при уведомяването кредиторът и длъжникът са били представлявани от едно и също физическо лице, е налице грубо нарушение на въведените с чл. 34 и чл. 37 ЗОЗ правила. Приел е, че когато несъблюдаването на задължението за полагане на грижата на добър търговец от страна на заложния кредитор е толкова интензивно, че да обоснове извод не само за недобросъвестност, но и за нарушение на добрите нрави, са приложими правните последици на нищожност на договора за продажба, като в случая допуснатите нарушения са с необходимата да обоснове нищожност на договора интензивност. Изложил е и допълнителни съображения, че договорът е нищожен и поради противоречие с добрите нрави с оглед установената нееквивалентност на престациите и с оглед установения конфликт между акционерите с предположението, че с процесната продажба контролиращият заложния кредитор акционер Х. Д. е имал за цел установяване на пълен контрол върху предприятието на занижена цена.

От страна на ответника „Смарт“ искането за допускане на касационното обжалване се обосновава с оплаквания за частична недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по непредявен иск с оглед приетата нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и за очевидна неправилност - чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК, както и с оглед произнасяне по въпросите:

1) представлява ли нарушението на чл. 37, ал. 3 от ЗОЗ основание за нищожност на договора за продажба на търговско предприятие по реда на ЗОЗ поради противоречие на закона на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;

2) каква е правната последица от нарушаване на задължението за полагане на дължима грижа по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ - основание на иск за вреда от недобросъвестното поведение на една от страните по действителен договор или основание за нищожност на договора - на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;

3) представлява ли основание за нищожност на договор нарушаването на задължаваща правна норма - от вида на чл. 37, ал. 3 от ЗОЗ - която дефинира обсега на дължимата грижа - на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;

4) какво е съдържанието на задължението за полагане на дължима грижа по чл. 37, ал. 3 от ЗОЗ; следва ли заложният кредитор да изпълни допълнителни действия, извън тези по чл. 37, ал. 3 от ЗОЗ, за да се приеме, че същият е изпълнил задължението с дължимата грижа на „добър търговец“; по какъв начин следва да осъществи заложният кредитор задълженията си по чл. 37, ал. 3 от ЗОЗ - на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;

5) каква нееквивалентност на престациите е основание за нищожност на договора на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави - чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;

6) следва ли съдът да се произнесе в диспозитива на решението само в рамките на петитума на предявения иск - на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;

7) следва ли съдът да се произнесе в рамките на очертаните от въззивната жалба предели на съдебното производство - на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;

8) следва ли съдът да мотивира изводите си, когато отменя първоинстанционното решение, като обсъди всички доказателства, събрани по делото, в тяхната съвкупност - на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;

9) може ли съдът да основе изводите си за фактическата страна на спора върху частна експертиза - на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По жалбата на ответника „Ню Електрик“ допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, както и по въпросите:

10) представлява ли вреда за длъжника разликата между цената, по която е продадено заложеното по реда на Закона за особените залози имущество и действителната пазарна цена на същото; при несъблюдаване на задължението за полагане на грижата на добрия търговец по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ налице ли е основание за нищожност на сключения договор за покупко-продажба на търговско предприятие поради противоречие със закона по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;

11) кога нееквивалентността на престациите води до нищожност на договора за продажба поради противоречие с добрите нрави - на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;

12) каква е доказателствената сила на частната експертиза в процеса - на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;

13) следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност - на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;

14) длъжен ли е въззивният съд служебно да инициира назначаването на експертиза относно правнорелевантен факт или да постанови допълнително изслушване на вещо лице за отстраняване на неяснота във вече прието от първоинстанционния или въззивния съд експертно заключение; длъжен ли е въззивният съд да назначи повторна експертиза, когато откаже да кредитира всички приети по делото експертни заключения и по делото не са налице други допустими доказателства за установяване на релевантния факт, който е следвало да бъде установен посредством експертиза - на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално на основание на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по втория подвъпрос.

Поставените от жалбоподателите материалноправни въпроси от първи до пети, десети и единадесети удовлетворяват общото изискване за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да са от правно естество и да са обусловили конкретните правни изводи на въззивния съд, доколкото степента на неизпълнение на установеното с чл. 37, ал. 3 ЗОЗ задължение на заложния кредитор да положи грижата на добър търговец при реализирането на залога, както и степента на нееквивалентност на престациите по договора за продажба на заложеното имущество, са поставени в основата на решаващите крайни изводи на въззивния съд за нищожност на процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД. Формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС по тези въпроси (решение № 40/13.04.2011 г. по т. д. № 448/2010 г. на II т. о., решение № 24/09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г. на III г. о., както и посочената от жалбоподателите) обосновава и наличието на специалната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато за проверка на съответствието на въззивното решение с така установената съдебна практика, без да е необходими да се обсъждат останалите изтъкнати от жалбоподателите основания за достъп до касация.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:Допуска касационно обжалване на решение № 435/28.06.2023 г. по т. д. № 920/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 133 253,27 лв. с посочен в него номер на делото. При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................