Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на А. В. Т. и К. Г. Т., двамата от гр. Х., срещу решение № 851/25.07.08 г. по адм. д.№ 1126/07 г. по описа на Административен съд - Пловдив с молба за отмяната му като неправилно.

О. С. И. Дюлгярска излага становище за неоснователност на касационната жалба с молба решението като правилно да бъде оставено в сила. Административният орган не е взел становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е била Заповед № РД-06-295/25.06.07 г. , с която на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 222а от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община Х. е забранил достъпа до строеж, описан като "Санитарни помещения на І-ви и ІІ-ри жилищен етаж" от двуетажна жилищна сграда в имот 544, кв. 77 по КП на гр. Х., собственост на С. И. Д.. След преценка на данните по административната преписка и събраните по делото доказателства, вкл. гласни такива, съдът е приел, че визираният в диспозитивната част на заповедта строеж е бил завършен към периода на процедиране на административната преписка и издаване констативни актове №№ 1 и 2 съответно с дата 25.03.07 г. и 18.04.07 г. При това установяване решаващият правен извод за незаконосъобразността на административният акт е обоснован и законосъобразен.

Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна изцяло. Същата съдържа пространно изложение във връзка с осъществените от ответницата Дюлгярска незаконни преустройства в жилищната сграда с режим на етажна собственост. Тези оплаквания нямат отношение към законосъобразността на издадената на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 222а ЗУТ административна заповед. Тези разпоредби...