Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 128 от 24.11.2011 г. по адм. дело № 219/2011 г. по описа на Административен съд – Шумен. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна Ц. Г. И. не изразява становище .

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Ц. Г. И. , първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23466 от 13.04.2011 г. на зам-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 2268, 85 лв., във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 27/130610/43745. Мотивите са свързани с констатирана впоследствие чрез кръстосани проверки официална информация в ИСАК, въз основа на която е намалена помощта за подпомаганата площи, заявени с подадената молба-заявление.

Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният орган не е изложил мотиви към издадения административен акт. Освен това е нарушен чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) №796/2004 г.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник - изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не са изложени. Административният орган е посочил, че издава акта въз основа на кръстосани проверки на данните в заявлението, от които ставало ясно, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане без да посочи каква е тази част и въз основа на какви проверки. От мотивите към акта не става ясно нито за какви площи са отпуснати парични средства, нито колко е надплатената част и въз основа на какви обстоятелства е направен извод за недължимо плащане. Обосновано съдът приема, че правно релевантни за спора мотиви не са изложени и в предходно съставени документи във връзка с предстоящо издаване на административен акт, а при липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства.

Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма доказано неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) №1122/ 2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи свързани с изчисляване на плащането, ал.1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането за 2009 г. е извършено на на 16.12.2009 г. (л. 12 от делото), а административният акт е издаден на 13.04.2011 г., т. е. повече от една година след плащането и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата. Обстоятелството, че административният орган и съдът, са се позовали на отменения Регламент № (ЕО)796/2004 г. не е основание за отмяната, защото съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО)1122/2009 г. позоваванията на Регламент ( ЕО) №796/2004 г. се считат за позовавания на настоящия регламент и следва да се четат, съгласно таблицата на съответствието, а чл. 80 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. съответства на чл. 73 от Регламент ЕО) №796/2004 г.

Предвид изложеното и защото изплатената сума, която е получила лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение решението на съда е законосъобразно.

Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение, на основание чл.221, ал.2 от АПК РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №128 от 24.11.2011 г. по дело № 219/2011 г. по описа на Административен съд – Шумен. Решението не подлежи на обжалва не. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Х./п/ Й. Д. Й.Д.