Образувано е по касационна жалба на и. д. Директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (с настоящо наименование "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") - гр.В. Т. при ЦУ на НАП, срещу Решение № 568 от 13.11.2012 г., постановено от Административен съд-гр.В. Т. по адм. д. № 130 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 041102249/10.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр.В. Т. срещу "К. И." ЕООД със седалище в гр.Г. О. и адрес на управление ул."В. А." №39, ЕИК по Булстат: 104698856, представлявано от К. И. К., потвърден с Решение № 7/06.01.2012 г. на Директора на дирекция "ОУИ"-гр.В. Т. при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 14055,65 лв. и лихви от 1021,28 лв., както и относно извършеното преобразуване на декларирания финансов резултат за 2010 г. и определения допълнително корпоративен данък за същата година в размер на 7027,82 лв. и лихва от 113,23 лв.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Според подателя й събраните по делото доказателства не оборват извода на ревизиращия орган за липса на действително извършени доставки на стоки. Касаторът намира, че Съдът е обсъдил едностранно доказателствата. Настоява, че не е доказано приемането и предаването на процесните стоки, нито получаването на услугите. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата срещу РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. касационният жалбоподател не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба - "К. И." ЕООД не взема становище и в с. з. не изпраща представител.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният администратвен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл.218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разледана по същество, е неоснователна.
Съдът е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт. По ЗДДС.
На ответника по касация е отказано правото на данъчен кредит, както следва: в размер на 9055,65 лв. по фактура № 359/09.06.2010 г., с предмет 50% авансово плащане по договор от 08.06.2010 г. за доставка на професионална, озвучителна, осветителна техника и DJ системи, издадена от "Ти Ейч Си" ООД; и в общ размер 5000 лв. по две фактури, издадени от "Екосистем инженеринг" ООД: № 279/21.06.2010 г. с предмет доставка и монтаж на вътрешни тела и тръбна разводка за климатична инсталация на обект, и № 290/26.07.2010 г. с предмет монтаж на VRV система, тръбна разводка с медни тръби и кабелни връзки за обект кафе клуб.
Съдът е описал констатациите на ревизиращия орган вследствие на извършените от него проверки.
Относно фактурата от "Ти Ейч Си" ООД. Доставчикът е представил документи за счетоводното отразяване на стопанската операция по фактурата, договор между ревизираното лице и доставчика от 08.06.2010 г. с приложение №1 към него, съдържащо описание на техниката, предмет на доставка и монтаж, платежни документи. Доставчикът е декларирал, че е вносител и официален представител за страната на различни марки аудио, видео и осветителна техника, както и че част от техниката е разработка и собствено производство на дружеството, за което са представени допълнително разработки и технически спецификации. Доставчикът е доказал кадрови и технически ресурс за извършване на подобни доставки на стоки и услуги. Установено е, че доставките по спорните фактури са използвани от ревизираното лице за последващи доставки – монтаж на оборудване в заведение "Миднайт клуб", за което са издадени фактури на "Миднайт" ООД. Ревизията е установила, че между страните по договора не са представени приемо-предавателни протоколи, количествено-стойностни сметки за обекта, на който са извършени услугите и доставена техниката, както и документация, обосноваваща формирането на цената по договора.
Относно фактурите от "Екосистем инженеринг" ООД. Доставчикът е представил документи за счетоводното отразяване на стопанските операции по фактурите, договор между ревизираното лице и доставчика от 20.06.2010 г. с приложение №1 към него, съдържащо описание на техниката, предмет на доставка и монтаж, платежни документи. От обясненията на доставчика става ясно, че основен предмет на дейността му е изграждане на ОВК инсталации, доставка на съоръжения за отопление, вентилация и климатизация; посочен е предходен доставчик за част въпросните стоки – "БГ терм" ООД. Установено е, че доставките по спорните фактури са използвани от ревизираното лице за последващи доставки – монтаж на оборудване в заведение "Миднайт клуб", за което "Кънев инвесте ЕООД е издало фактури на "Миднайт" ООД. Ревизията е установила, че между страните по договора не са представени приемо-предавателни протоколи, количествено-стойностни сметки за обекта, на който са извършени услугите и доставена техниката, както и документация, обосноваваща формирането на цената по договора.
За да откаже правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените двама доставчици, ревизията е приела, че фактурите са безстокови и не отразяват действително извършени стопански операции. По ЗКПО.
Ревизията е увеличила декларирания от дружеството финансов резултат за 2010 г. със сума в размер на 70 278,25 лв., представляваща стойността на отчетени разходи по фактурите, издадени от "Ти Ейч Си" ООД и "Екосистем инженеринг" ООД. Преобразуването на финансовия резултат е предприето поради възприетата от ревизиращия орган недоказаност на доставките по горните фактури, поради което същият е формирал извода, че разходите по фактурите са документално необосновани и не могат да бъдат признати за данъчни цели. След преобразуването на финансовия резултат е определен допълнително корпоративен данък в размер на 7027,82 лв. и е начислена лихва за забава.
По делото е изслушана ССЕ, която е дала заключение за осчетоводяване на спорните фактури при доставчиците и при ревизираното лице; за редовно водено от същите счетоводство; за осчетоводяване на извършените плащания по фактурите; за отчетени приходи при доставчиците, както и съпоставими разходи за материали; за заприходяването и изписването на стоките при доставчика "Екосистем инженеринг" ООД; за извършен транспорт от предходния доставчик "БГ терм" ООД.
В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил счетоводни документи, изхождащи от „Ти Ейч Си” ООД, с които е работило вещото лице, както и РА № 151100931/10.06.2011г., издаден след извършена ревизия на "Миднайт" ООД.
Административният съд правилно е очертал спорния по делото предмет – налице ли са действително извършени доставки на стоки като предпоставка за възникване правото на данъчен кредит за жалбоподателя и настоящ ответник по касация. Съдът не е споделил изводите на органа по приходите за безстоковост на процесните фактури, поради което е приел, че ревизираното лице има право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Ти Ейч Си" ООД и "Екосистем инженеринг" ООД. В частта по ЗКПО решаващият съд е приел, че не са налице предпоставките за приложение на нормите, предовратяващи отклонението от данъчно облагане. В резултат на това е отменил оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен.
Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. По ЗДДС.
1. Относно фактурата от "Ти Ейч Си" ООД решението е правилно.
Касае се за авансово плащане, което е уговорено с договора между страните и което безспорно е реализирано. Този факт се установява по несъмнен начин както от писмените доказателства, приобщени по делото, така и от заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно чл.25, ал.7 ЗДДС
, когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал.2, 3 и 4 на същия член, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с ВОП. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. В случая преди да е възникнало данъчното събитие - доставка на озвучителна, осветителна техника и DJ системи, предвид факта на извършеното авансовото плащане данъкът е станал изискуем при неговото получаване. След като предмет на спорната фактура е авансово плащане, спорът се концентрира единствено върху осъществяването на насрещната престация от страна на ревизираното лице и щом тя е доказана, няма място изследване реалността на доставката.
2. Относно фактурите от "Екосистем инженеринг" ООД решението също е правилно.
За възникване на спорното право на данъчен кредит е релевантно настъпването на данъчното събитие, което възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. В случая са относими и двете хипотези по цитирания законов текст, защото предмет на фактурите е както стока (климатична инсталация), така и услуга (монтаж на същата).
От доказателствата по ревизионната преписка безспорно се установява, че съгласно договор от 16.06.2010 г., по възлагане от "Миднайт" ООД жалбоподателят се е задължил да изпълни климатична инсталация в заведение "Миднайт клуб". Впоследствие жалбоподателят, вече в качеството си на възложител, е сключил договор за изработка от 20.06.2010 г. с изпълнителя "Екосистем инженеринг" ООД със същия предмет. Следователно доставчикът "Екосистем инженеринг" ООД е подизпълнител при доставката и монтажа на климатичната инсталация. Не се спори, че както подизпълнителят, така и изпълнителят надлежно са фактурирали готовия продукт, създаден от доставените материали и вложената по тях работа.
Доставката на посочената стока и услуга, за която са издадени фактурите, е изпълнена въз основа на двата договора, за което е платена парична престация от получателя им. По делото не се твърди, че размяната на насрещните престации е без основание. Затова с издаването на данъчните фактури е обективирано сключването на сделка между страните, т. е. постигнато е съгласие между тях за продажба на стоката и услугата срещу определена цена. Следва да се приеме, че между страните по доставките са били сключени сделки с конкретен предмет. В този ред на мисли несъстоятелен е доводът за неописване точния предмет на сделката във фактурите, доколкото същият писъства в приложение №1 към договора между ревизираното лице и доставчика му. Разглежданите сделки не са обявени за нищожни по съответния ред, следователно и за целите на данъчното облагане същите не могат изначално да се приемат за нищожни. Оттук не може да се приеме, че не са настъпили целените със сделките последици, релевантни за облагането с косвен данък.
По делото не е имало спор по отношение потенциалната възможност на доставчика да осъществи процесната доставка, като още в хода на ревизията е била доказана материално-техническата и кадровата му обезпеченост. Не е било спорно и закупуването на вложените материали от предходния доставчик "БГ терм" ООД. Посредством изслушаната ССЕ са преодолени съмненията на ревизиращия орган за недоказаност на транспорта на материалите.
В казуса намира приложение Решение на Съда на ЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. При идентична на настоящата фактическа обстановка СЕС се е произнесъл категорично, че чл.167, чл.168, буква а), чл.178, буква а) и чл.273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане на данчния кредит поради това, че задълженото лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на допълнителни обстоятелства по доставката, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Ето защо липсата на приемо-предавателни протоколи в случая не може да обоснове извод за липса на осъществена доставка, доколкото съвкупната преценка на доказателствения материал сочи обратното. На с.9 от решението на Д"ОУИ" изрично е записано, че към договора има стойностна спецификация, с което се продолява доводът на ревизиращия орган за липса на количествено-стойностна сметка като мотив да се приеме липса на доставка.
Реалността на спорните доставки следва да се приеме за установена в още два от съществените й аспекти чрез експертното заключение по делото. От една страна е установено, че доставчикът "Екосистем инженеринг" ООД е направил разходи за придобиване на материалите за климатичната инсталация, надлежно ги е заприходил в счетоводството си, а впоследствие ги е изписал. Нещо повече – счетоводството му има необходимата аналитичност по обекти, което е позволило на вещото лице да установи, че те са вложени именно в заведението "Миднайт клуб". От друга страна е установено, че доставчикът е отчел приходи от реализираната доставка, което е невъзможно, ако същата е фиктивна. Немаловажно е и обстоятелството, че с протокол за извършена проверка в хода на ревизията е установено наличието на съществуваща в заведението изградена климатична инсталация. Същата, имайки материално битие, е доказателство в насока действителното реализиране на спорната доставка.
Сред доказателствата за действителното извършване на доставките от съществено значение е разплащането по издадените фактури. Това разбиране произтича от икономическата логика на взаимоотношенията между доставчика и жалбоподателя като получател. Няма съмнение, че движението на парични ценности следва да е предприето на правно основание, в разглеждания случай - като заплащане договорената цена на стоката и услугата.
Формираният извод за реалност на доставката не се разколебава и при съобразяване на РА, издаден след извършена ревизия на "Миднайт" ООД. С основание административният съд е отбелязал, че отказът от данъчен кредит по фактурите с предмет доставка и монтаж на озвучителна техника, издадени от жалбоподателя не следва да води задължително до извода, че липса доставка по фактурата, издадена от "Ти Ейч Си" ООД на жалбоподателя.
В заключение се налага изводът, че констатациите за отказан данъчен кредит в оспорения административен акт са незаконосъобразни и правилно са били отменени от решаващия съд.
По ЗКПО.
За да отмени РА в тази част, първоинстанционният съд се е позовал на обстоятелството, че стоките и услугите са свързани с дейността на ревизираното лице и са счетоводно правилно отразени при него, поради което следва да се признаят като разход за целите на облагането с пряк данък.
Неправилно ревизията е приложила нормата на чл.16, ал.2, т.4 ЗКПО, според която за отклонение от данъчно облагане се смята и заплащането на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. Това е така, защото в частта по ЗДДС по безспорен начин се установи реалност на процесните доставки. Не е налице и документално необоснован разход по спорните фактури.
Анализът на събрания по делото доказателствен материал води до извод за осъществяване на описаните във фактурите стопански операции. От представените по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, може да се направи логически и обоснован извод за действителност на спорните доставки. Това налага да се приеме, че издаденият срещу ревизираното лице РА е незаконосъобразен, а отменящото то съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
Независимо от изхода на спора на ответника по касация не следва да се присъждат сторените разноски, тъй като не са поискани.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 568 от 13.11.2012 г., постановено от Административен съд-гр.В. Т. по адм. д. № 130/2012 г.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Р. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Е. М./п/ К. К.
К.К.