Производството е по реда на чл.160, ал.6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Производството е образувано по касационна жалба на „А"ООД против решение №2348/17.10.2011 г., постановено по адм. д. 2070/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против част от ревизионен акт (РА) № 180900013/23.04.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден с решение № 320/25.06.2009 г. на директора на Дирекция "О"ООД против част от РА № 180900013/23.04.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден с решение № 320/25.06.2009 г. на ДД”ОУИ” относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2006 г. със сумата 707101,25 лв. на основание чл.15, ал.3, т. 5 от ЗКПО отм. във връзка с чл. 23, ал. 2, т. 8 и т. 13 от ЗКПО отм. и определения в резултат на това корпоративен данък в размер на 106065,18 лв., начислени са съответните лихви, както и са присъдени разноски в размер на 3219,65 лв. Административният съд е приел, че РА в останалата спорна част, след постановяване на решение № 7997/07.06.2011 г. по адм. д. 12117/2010 г. по описа на Върховния административен съд, е действителен и законосъобразен данъчен акт. Решаващият съдебен състав е обсъдил събраните по делото доказателства, от които е установил относимите към спора факти и при правилно приложение на ЗКПО отм. е обосновал правни изводи за неоснователност на всички възражения на "А"ООД.
Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно.
Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, като е приел за установени факти, относно които на практика страните не са спорили, а именно че на 03.11.2006 г. "А"ООД е продало на „И"ООД за извършване на плащане на тази сума и в последващи данъчни периоди, но е изложил и аргументи за липсата на правно значение на това обстоятелство за правилното приложение на материалния закон. В този смисъл са и възраженията в касационната жалба относно значението на плащането на осчетоводени разходи за данъчен период 2006 г. Касационната инстанция намира изводите на АС-Варна за съответстващи на материалния закон. В случая е безспорно установено, че са осчетоводени разходи за възнаграждение на управителя на ревизираното дружество и този факт следва да се прецени доколко представлява отклонение от данъчно облагане по смисъла на ЗКПО отм. . Съдът е приел, че липсват доказателства П. А. да е извършвал конкретни действия за осъществяване на продажбата на недвижимия имот.
По делото също не е спорно обстоятелството, че "А"ООД и П. А. са свързани лица по смисъла на по § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗКПО отм. във връзка с § 1, т. 3, б.”е” от допълнителните разпоредби на ДОПК, от което пряко не произтича наличие на отклонение от данъчно облагане, но представлява една от предпоставките за приложение на Г. П., Раздел ІV от ЗКПО отм. .
Съгласно чл. 13 от ЗКПО отм. когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите, отличаващи се от условията между несвързани лица, печалбата и доходите им се установяват и се облагат с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Според чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 5 от ЗКПО отм. в случаите по чл. 13 и 14, когато резултатът за отчетния период на данъчно задължените лица е намален, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения или от тези сделки, и при прилагането на трансферни цени, търговски и икономически взаимоотношения, когато е налице са извършени разходи, свързани с възлагане на управление и трудова дейност, начислени в полза на съдружници и персонал, без съответно равностойно предоставяне на трудова престация.
Установените от АС-Варна факти покриват изцяло хипотезата на цитираните правни норми - начислени са разходи, довели до намаление на резултатът за отчетния период, в полза на съдружник и управител на данъчно задълженото лице, за които се твърди, че представляват възнаграждение, но не е установено извършване на насрещно равностойно предоставяне на трудова престация.
Доводите в касационната жалба, че е необходимо за прилагане на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО отм. да бъде установена "пазарна цена" на възнаграждението не кореспондират с приложената от органите по приходите хипотеза за предотвратяване на отклонение от данъчно облагане. Допълнително следва да бъде посочено, че в случая е напълно относима и нормата на чл. 23, ал. 2, т. 8 от ЗКПО отм. , а именно осчетоводените разходи представляват скрито разпределение на печалбата. По отношение искането в касационната жалба да бъде извършено облагане с данък при източника на полученото възнаграждение вместо определяне на корпоративен данък, настоящата инстанция намира, че не са налице никакви процесуални възможности за уважаването му. Обхвата на данъчната ревизия е определен със заповедта за нейното възлагане, поради което дори и в изпълнение на задължението по чл. 160, ал. 1 от ДОПК за решаване на делото по същество, не е възможно да бъде определен друго данъчно задължение, различно от данъчните задължения, които са били предмет на ревизията. В случая е извършена ревизия за установяване корпоративен данък и ДДС, но не и данък при източника.
Касационната инстанция намира, че при определяне на финансовия резултат по реда на чл. 23, ал. 2, т. 8 и т. 13 от ЗКПО отм. и изчисляване на дължимия корпоративен данък за 2006 г. не е допуснато нарушение от данъчните органи, както и че не са налице основания за признаване на извършен разход в размер на 51000 лв., в резултат на което да бъде намален и определения корпоративен данък за 2006 г. със сумата 7650 лв. По делото не са събрани доказателства, че "А"ООД е извършило разход в размер на 51000лв. през 2006 г., няма данни и за надлежно осчетоводяване на такъв разход. Съвсем безспорно е между страните, че за извършената продажба не са направени разходи за "брокерско възнаграждение" в полза на трето лице, поради което не е налице никакво фактическо и правно основание за намаление на финансовия резултат със сумата 51000 лв., която е определена от вещото лице като стойност на услугата, която би била предоставена от трето лице, посредник при продажба на недвижим имот. Коригирането на финансовия резултат за 2006 г. е извършено с РА на основание чл. 23, ал. 2, т. 8 и т. 3 от ЗКПО отм. във връзка с чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 5 от ЗКПО отм. , поради което извършено увеличение е с цялата сума, представляваща начислено възнаграждение в полза на съдружник и управител на дружеството без съответната насрещна трудова престация, а не само частично до размера за обичайна такава сделка между несвързани лица, именно защото липсва престация - основен елемент от всяка каузална сделка. Следователно не може да се приеме, че е осъществена сделка, която е възможно да се сравнява с други, извършвани между несвързани лица, респективно да се остойностява по пазарни цени размерът на дължимото за тях възнаграждение.
Като е достигнал до същите правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и липсата на претенция за юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника, разноски не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение №2348/17.10.2011 г., постановено по адм. д. 2070/2011 г. по описа на Административен съд - Варна. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. Ч. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Ч./п/ С. П. Д.Ч.