Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от Ж. Х. Я., гр. Х., срещу заповед № К-9319 от 17.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 221, ал. 1, пр. второ от ЗМВР, във вр. с чл. 228, ал. 1, т. 3, пр. трето от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година”, в качеството му на разследващ полицай в РУ при отдел „Досъдебно производство” към ОД на МВР-Хасково, категория Г-ІІІ степен. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като от нея не става ясно времето, мястото и начина на извършване на нарушенията. Посочил е, че правното основание по чл. 221, ал. 1 от ЗМВР предвижда системност на нарушенията, които следва да са три или повече, което в конкретния случай липсва. Посочено е още, че в заповедта няма оценка на тежестта на нарушенията, вредните последици от тях, обстоятелствата, при които са извършени, както и формата на вината. Янчев твърди, че не му е известна издадена заповед за започване на дисциплинарното производство. Иска отмяна на заповедта и присъждане на разноски по делото.

Ответникът – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следното:.

В изпълнение на заповед № 320/20.02.2012 г. на директора на ОД на МВР – Хасково, от комисия в определен състав е осъществена проверка по получени данни с писмо №...