Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), представлявана от процесуалния си представител адв.. С. и от В. И. Г., срещу решение № 80 от 05.08.2009 г., постановено по адм. д. № 155/2009 г. на Административния съд - Ловеч.
В жалбите се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1, 2 и 3 АПК.
Ответникът – М. И. М. – оспорва жалбите в писмено становище и моли решението на Административния съд да се остави в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд в състав на пето отделение, като прецени касационните жалби на посочените в тях основания и извърши служебна проверка на решението в съответствие с чл. 218 ал. 2 АПК, намира същите за неоснователни по следните съображения:
С обжалваното решение Административният съд Ловеч е отменил по жалба на М. И. М. заповед № РД-18-22/24.03.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастрални регистри за землището на с. П., общ. Троян, обл. Ловеч, в оспорената част относно поземлен имот с идентификатор № 55587.52.120 по кадастралната карта на землището на с. П., общ. Троян, обл. Ловеч, като незаконосъобразна.
За да постанови решението си е приел, че касационната жалбоподателка В. И. Г., наследник на П. Д. Г., се легитимира като собственик на процесния имот № 55587.52.120 с Решение № 3548 / 20.05.2002 г. на Поземлена комисия - Троян. Съобразно неоспореното заключение на допуснатата от съда експертиза е установено, че в спорната част на одобрената кадастрална карта има стари сгради. Те съответстват на отразеното в нотариалния акт на ответника в касационното производство - М. М., т. е. налице е колизия между документи за собственост на В. И. Г. и М. И. М., тъй като в процесния ПИ с идентификатор № 55587.52.120 попада собствения му имот с площ от около 1000 кв. м., описан в нотариален акт № 155, т. II, д. № 497 от 1987 г. С решението съдът задължава административния орган да се произнесе отново, като съобрази указанията в съдебното решение по тълкуването и прилагането на закона и приведе кадастралната карта и кадастралните регистри в актуално състояние.
Административният съд е извел извод, че с оспорената заповед се претендира имуществен спор за собственост, който не може да бъде решен в това производство по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР. Така постановеното решение е правилно.
Кадастърът, съгласно разпоредбата на чл. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, има за предмет основните данни за един имот - местоположение, граници, размери, принадлежност на правото на собственост, респ. други вещни права, които се поддържат в актуално състояние. Изработването на кадастралната карта и кадастралните регистри е подчинено на целта за актуалност на кадастъра, което изисква тяхното съобразяване с индивидуализацията на имотите по времето на създаването им. Предмет на кадастъра, респ. на кадастралната карта и кадастралните регистри е поземленият имот по смисъла на чл. 24 от Закона за кадастъра и имотния регистър, който се индивидуализира чрез граници и право на собственост.
Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР включва проверка доколко законовите разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 от ЗКИР са изпълнили задълженията си.
Върховният административен съд напълно споделя изводите на първоинстанционния, че в случая се касае за недвижим имот, за който две лица се легитимират като собственици с надлежни документи – решение на поземлена комисия и нотариален акт, т. е. съществува спор за материално право, който обаче не може да бъде решен в настоящото производство. Спорът за материално право има значение само в хипотезата на попълване или отстраняване на грешка в кадастъра, но не и при одобряване на първичен кадастър по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, както е в случая, но дори и да имаше значение, решаването му е от компетенцията на общия съд, а не от административния по реда на ал. 2 на чл. 41 ЗКИР. Правилно съдът е приел, че за процесния имот в кадастралните регистри не следва да бъдат вписвани данни за собствениците и актовете, от които те черпят правата си, тъй като те не са установени. Следвало е да се отразят сградите съществуващи на място и да се приложи разпоредбата на чл. 41, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър, като не се посочват данни за собствениците на частта на имота до решаването на спора за материално право по съдебен ред. Обосновано и законосъобразно съдът е отменил обжалваната заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - гр. С. от 24.03.2009 г. в оспорената й част.
С оглед изложеното касационните оплаквания за нарушение на материалния закон са неоснователни. Следва подложеното на касационна проверка решение да бъде потвърдено и тъй като изясняването на спора налага нови установявания, преписката правилно е върната на Агенцията за ново произнасяне в отменената част.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 АПК Върховният административен съд пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение N 80 от 05.08.2009 г., постановено по адм. дело N 155/2009 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Решението не подлежи на обжалване . Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ И. С. И.С.