3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N. 121

гр. София 29.03.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седми март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

изслуша докладваното от съдия С. Ч. ч. гр. дело № 10 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на Ц. Д. А. против определение № 481 от 08.11.2021 г. по ч. гр. дело № 269/2021 г. на Апелативен съд-Варна, І състав, с което делото е изпратено по подсъдност на Върховния касационен съд на основание чл. 118, ал. 2 ГПК.

От данните по делото се констатират следните обстоятелства:

С решение № 260560 от 19.02.2021 г. по гр. дело № 14909/2020 г. на Варненски районен съд, гражданско отделение, 51 състав е разгледана молба, подадена от Ц. Д. А. за постановяване на мерки за защита срещу П. А. Я., като е постановено за последния задължение да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН /Закон за защита от домашното насилие/, постановена е още забрана за него да приближава на по-малко от 100 метра молителката и нейното жилище на посочения в диспозитива адрес на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, осъден е П. А. Я. да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Варна глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, както и да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Варна държавна такса в размер на 25 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, а на Ц. Д. А. 500 лв., разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и е постановено да се издаде заповед за защита на молителката на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН.

С решение № 776 от 20.04.2021 г. по въззивно гражданско дело № 802/2021 г., ВОС /Варненски окръжен съд/ е обезсилил цитираното решение на ВРС /Варненски районен съд/, оставил е без разглеждане посочената по-горе молба, прекратил е производството по делото, осъдил е жалбоподателката Ц. Д. А. да заплати на П. А. Я. 800 лв., разноски за производствата пред първоинстанционния и въззивния съд, както и да заплати по сметка на ВОС държавна такса в размер на сумата 25 лв. Съставът е приел, че между страните по делото имало интимна връзка, продължила от месец юни 2020 година до месец август 2020 г., която не придавала специален характер на отношенията, отчетен от правна норма в ЗЗДН, за да се претендира за защита по реда на същия закон. Молителката според съда не доказала, че е била във фактическо съпружеско съжителство, поради което липсвала абсолютна положителна процесуална предпоставка-правен интерес към момента на депозиране на молбата, към датата на постановяване на обжалваното решение и към момента на постановяване на решението на ВОС.

С определение № 185 от 14.06.2021 г. по ч. гр. дело № 269/2021 г. ВАС /Варненски апелативен съд/ прекратил производството, след като приел, че решението на ВОС е окончателно.

С определение № 60335 от 29.10.2021 г. по ч. гр. дело № 3157/2021 г. състав на ВКС, ІV г. о. е отменил определението на ВАС и е върнал делото на същия съд за произнасяне по същество.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение делото е изпратено по подсъдност на ВКС на основание чл. 118, ал. 2 ГПК.

Като съобрази така изложените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата, регламентирана в чл.118, ал. 2 ГПК. В производството по чл. 274, ал. 2 ГПК предходния състав на ВКС, ІV г. о. с определение № 60335 от 29.10.2021 г. по ч. гр. дело № 3157/2021 г. е изложил съображения за неправилност на определението на Апелативен съд–Варна, съгласно които разпоредбата на чл. 17, ал. 6 ЗЗДН не е приложима, тъй като въззивното производство за защита от домашно насилие не е приключило с произнасяне по същество, а с акт за прекратяване на производството. Съставът на ВКС се е произнесъл и по подсъдността, като е обосновал извод, за това че в разглеждания случай апелативният съд упражнява контрол като втора съдебна инстанция, по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е и съответно функционално компетентен да упражни контрол върху акта на окръжния съд. При тези обстоятелства е процесуално недопустимо да се повдига спор за подсъдност от апелативен съд. Въпросът, кой съд е функционално компетентен да упражни инстанционен контрол относно постановения от окръжния съд съдебен акт е вече разрешен с цитираното определение на състава на ВКС и не е допустимо същият въпрос да бъде отново разрешаван от друг състав на ВКС. Този извод следва от липсата на регламентирана в закона процедура. Така в чл. 122 ГПК е предвидено, че спорове за подсъдност, в които участва апелативен съд, се разрешават от ВКС. Липсва уредба в процесуалния закон, при която след произнасяне на ВКС, че спорът е функционално подсъден на апелативен съд, последният да повдига препирня за подсъдност пред друг състав на ВКС. Няма приложимост и хипотезата на чл. 118, ал. 2 ГПК, тъй като разпоредбата засяга първоначално сезиране на съда с правен спор, а при разрешен въпрос относно функционалната компетентност от висшестоящия съд, оспорването на това разрешение не е уредено като процесуална възможност на съда, на който е изпратено делото. Затова настоящият състав на ВКС приема, че обжалваното определение на Апелативен съд-Варна е процесуално недопустимо. Въпросът относно процесуалната недопустимост на обжалвания акт предхожда въпросите, относими към правилността, поради което и предвид приетата недопустимост на определението не следва да се разглеждат изложените в частната жалба доводи, засягащи оплакванията за неправилност на постановеното от апелативния съд определение. Не следва да се разглеждат и изложените в частната жалба доводи, засягащи оплакванията за неправилност на постановения от окръжния съд съдебен акт, тъй като те са предмет на спора пред апелативния съд. Не подлежи на разглеждане в това производство и искането за присъждане на разноски, направени в производството по ч. гр. дело № 3157/2021 г. на състав на ВКС, ІV г. о., тъй като това искане се разглежда по реда на чл. 248 ГПК и засяга изменение на постановеното от състава на ВКС, ІV г. о. определение № 60335 от 29.10.2021 г. по цитираното дело.

В заключение настоящият състав на ВКС приема, че обжалваното определение е процесуално недопустимо, поради което следва да се обезсили, а делото следва да се върне за разглеждане от Апелативен съд-Варна.

По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 481 от 08.11.2021 г. по ч. гр. дело № 269/2021 г. на Апелативен съд-Варна, І състав.

ВРЪЩА делото за разглеждане на Апелативен съд-Варна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: