О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 239

гр. София, 29.03.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и втората година в състав:

Председател: Симеон Чаначев

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 3666/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Г. З., срещу решение № 1120/21г., постановено по в. гр. д. № 1201/21г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен искът му по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, насочен срещу Прокуратурата на РБ, за сумата над 400лв. до 15000лв., заедно със законната лихва от 14.01.20г. до окончателното плащане.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване по въпроса- „Как се определя обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД във връзка с чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ?“, като се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с практиката на ВКС.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, съдът следва да вземе предвид следното: характера и обема на правния спор, фактическите и правни изводи на въззивния съд, касационните основания за обжалване, и накрая наличието или липсата на предпоставките от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК с оглед на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.

С исковата молба, подадена от ищеца Е. З., се иска осъждане на ПРБ да му плати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по чл. 345, ал.2 вр. ал.1 от НК. Изложени са обстоятелства, че заради управление на нерегистрирано „АТВ“ на 26.07.19г., е бил задържан за 24 часа, а след това на 31.07.19г. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 НК и му е наложена МН „подписка“. Делото било внесено в районния съд на 01.08.19г. с предложение да бъде приложен чл. 78А от НК. Районният съд, с решение от 10.09.19г., го признал за невиновен за извършването на престъпление по чл. 345, ал.2 НК и му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 6 месеца. С решение, влязло в сила на 14.01.20г., постановено от Окръжния съд по повод протест на ПРБ, е потвърдено изцяло решението на първоинстанционния съд. Наложените принудителни мерки „полицейска регистрация“ и МН „подписка“ били отменени съответно на 24.03.20г. и на 13.02.20г.. След това ПРБ е поискала възобновяване на наказателното производство, но с решение от 07.07.20г. на Варненски апелативен съд искането е оставено без уважение.

В срока за отговор ПРБ е възразила, че ищецът е бил оправдан на основание чл. 9, ал.2 от НК, поради което причинените неимуществени вреди са обусловени от незаконосъобразно поведение на ищеца.

Въззивният съд е приел следното от фактическа и правна страна: ищецът е претърпял обичайните негативни изживявания, причинени от незаконно обвинение, недоказани са твърденията за увредено психично здраве, поради което сумата от 400лв. е достатъчна за обезвреда.

В касационната жалба са изложени следните основания за обжалване: неправилно е приложен чл. 52 ЗЗД, тъй като сумата за обезщетение не е справедлива и не съответства на обема и характера на увреждането и на претъпените вреди. Във връзка с тези касационни основания, в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди наличието на противоречие между практиката на ВКС и тълкуването на нормата на чл. 52 ЗЗД, извършено от въззивния съд, по отношение на въпроса- „Как се определя обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД във връзка с чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ?“.

Настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО, счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, защото отговорът на формулирания правен въпрос не би променил изхода на делото. Въззивното решение съответства на практиката на ВКС (решение №194/18г. на ІV ГО), според която поведението на ищеца, представляващо административно нарушение, макар и да не е престъпно обстоятелство, следва да се отчете при определяне на справедливия размер на обезщетението, като се определи по - нисък размер за него. Освен това, налице е и трайно установена практика на ВКС, според която оправдаването за извършено престъпление е също един вид репарация (решение №154/19г. на ІІІ ГО).

Тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1120/21г., постановено по в. гр. д. № 1201/21г. на Варненски окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: