О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№241

ГР. София, 29.03.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.03.22 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3381/21 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Селект къмпани” ЕООД, гр. Пазарджик срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр. д. №304/21 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение са уважени предявените от Б. П. срещу касатора искове по чл.128 КТ за сумата 16 112,71 лв. – неизплатени тр. възнаграждения за м. юни 2019 г. и за периода от м. ноември 2019 г. до м. май.2020 г., вкл., и по чл.86 ЗЗД – за сумата 596,14 лв. – лихва за забава върху неизплатените тр. възнаграждения.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовавава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по правните въпроси от предмета на спора: 1.Длъжен ли е въззивният съд да спре производството по делото, когато при неговото разглеждане се разкрият престъпни обстоятелства, които са от значение за решаване на делото? 2. Наличието само на сключен тр. договор достатъчно ли е, за да възникне задължение за работодателя да заплаща тр. възнаграждение или е необходимо работникът да докаже, че е полагал труд и фактически е осъществявал трудовата си функция? Според касатора по първия въпрос въззивното решение противоречи на опр. на ВКС по ч. гр. д. №504/11 г. на първо г. о. на ВКС, а по втория въпрос – на р. по гр. д. №329/11 г. на трето г. о. на...