О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 122

София, 29.03.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14 февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ГЕРГАНА НИКОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 3914 /2021 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Б. Б., Д. Г. Б., Б. А. Б. против решение № 1073 от 17.06.2021 г. по гр. д.№ 3641/2020 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 260653/13.10.2020г., постановено по гр. д. № 5609/2019г. на Варненски районен съд, с което е признато за установено по отношение на касаторите, че К. С. М., починал в хода на въззивното производство, заместен от наследниците му Я. Й. Х., участваща и в лично качество и Б. Д. Д. са собственици на основание давностно владение, упражнено в периода 03.05.2006г. до 03.05.2016 г. на реална част от 572 кв. м., защрихована в черно на комбинирана скица приложение № 2 към заключението на в. л. С. К. на л. 373 от делото на РС, която реална част е от недвижим имот с идентификатор № ***, по КК и КР, с адрес [населено място], с. о. М., п. к. 9000, целият с площ от 725 кв. м., при описани граници и е отхвърлен предявеният насрещен иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от касаторите на основание дарение против ищците за същия имот.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – правилата за придобивна давност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на свидетелските показания в съвкупност с писмените доказателства, превратно тълкуване на свидетелските показания, необсъждане на свидетелските показания ангажирани от касаторите.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1.Допустимо ли е необсъждането на всички свидетелски показания по делото? 2.Следва ли съдът при всички случаи да търси кореспондиране на гласните доказателства с писмените такива, за да обоснове своето решение? 3.Допустимо ли е при установителен иск за собственост, основан на давностно владение, решението да се основава единствено и само на гласни доказателства като са приложени и писмени такива? По тези въпроси се твърди противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 55/03.04.2014 г. по т. д.№ 1245/2013 г. на І т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д.№ 674/2014 г., ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д.№ 3734/2013 г. на І т. о., решение № 111/ 03.11.2015 г. по т..д.№ 1544/2014 г. на ІІ т. о. и решение № 266 по гр. д.№ 1058/2010 г. на І гр. о. Представени са обаче други решения.

На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, се иска допускане до касационно обжалване по два въпроса: 1. Следва ли единствено обработването и събирането на плодовете от имота да се приема за владение върху същия при положение, че от плодовете се ползват лично и собствениците на имота по документи? 2. В кой момент владението от тайно става явно и под каква форма следва да се изяви промяната в намерението за своене, за да няма въвеждане в заблуждение?

Ответниците по касация оспорва жалбата и допускането до касация, като твърди, че посочените решения са неотносими към формулираните въпроси, а обжалваното решение не противоречи с тези от тях, които са относими. Позовава се на съответствие на обжалваното решение с решенията по гр. д.№ 1538/2019 г. на ІV гр. о. и по гр. д.№ 977/1984 г. на ІV гр. о. Относно последните два въпроса, считат, че не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК поради това, че не е доказан заем за послужване.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

Въз основа на договор за наем между О. В. и първоначалния ищец К. С. М. от 22.12.1989 г. ищците са установили държане на процесния имот. На 16.10.2017 г. са сключили договор за охрана на имота със „СОД-Варна“ АД. На 30 11 2017 г. е подадена жалба от тях до Районна прокуратура за препятстван достъп до имота от неизвестни лица. Частен съдебен изпълнител по изп. д.№ 20187120400421 с взискател Н. Б. Б. и длъжници Д. Г. Б. и Б. А. Б. е констатирал, че в имота са К. С. М. и Я. Х.. Те са предявили установителен иск за собственост, по който се позовават на придобивна давност.

Процесния имот е бил предмет на реституционна процедура за възстановяване по ЗСПЗЗ. С решение № 79/21.06.1993 г. на ПК е възстановено правото на собственост на наследници на Д. С. К. за нива от 3,8 дка в м. „Д.“, въз основа на опис-декларация за влизане в ТКЗС, но без описани граници към настоящия момент, защото имота попада в терени по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Процедурата по реституция е приключила с издаване на основание пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ на заповед № ПР-150/14.04.2006 г., влязла в сила на 02.05.2006 г. Възстановена е част от имот 1172 по ПНИ с площ 485 кв. м., целия с площ 725 кв. м. на наследниците на Д. С. К.: Н. Г. Г., Г. А. Г. и Г. А. Г.. Протоколът за трасиране е от 31.05.2006 г., подписан от Г. Г., разпитана като свидетел/, а за въвод във владение от ПК е от 02.09.2007 г. С н. а. № 34,т.7/19.12.2007 г. Д. Г. Б. е купила 1/2 ид. ч. от имота от Н. /Н./ Г. и с н. а. № 35/19.12.2007 г. – другата 1/2 ид. ч. от другите наследници Г. и Г. Г.. Със заповед № 0507/19.07.2005 г., издадена на основание пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ са възстановени 141 кв. м. от същия имот 1172 на наследници на Т. П. К.: В. С. К. и Т. С. К., те са въведени във владение 30.03.3009 г. и са ги продали на Д. Б. с н. а. № 7,т.ІІ/004.06.2009 г. Със заповед № 0662/07.09.2005 г., издадена на осн. пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ са възстановени 100 кв. м. от имот 1172 на наследници на И. П. А.: С. И. И., В. Б. П. и Ж. Б. И., те са въведени във владение на 14.07.2007 г. и са продали възстановената им част на Д. Б. с н. а. № 15,т.ІІ/05.11.2007 г. По инициатива на Д. Б. е изготвен и одобрен ПУП-ПЗ за имот *. Заповедта за одобряване на плана за застрояване за имота не е обжалвана и е влязла в сила. Тя е декларирала имота и е заплащала данъка за него. С н. а. № 38, т. 2/04.05.2018 г. Д. Б. и съпругът и Б. Б. даряват целия имот на дъщеря си Н. Б. Б.. По делото е приложена заповед по чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ на кмета на О. В. за изземване на възстановения имот на наследници на Т. П. К. от К. С. М. по тяхно искане и констативен протокол от 07.11.2001 г. за отстраняване на К. М. от имота.

Ответниците твърдят, че са се съгласили ищците да останал да ползват имота докато оправят документите, което съгласие определят като заем за послужване.

Според показанията на св. К., К. и Я. са били постоянно в имота от около 1989 г., изкопали кладенец. В имота имало постройка, няколко дървета и колове, с които подпирали гроздето. Освен зеленчуци отглеждали и дървета. Я. гледала животни в имота /предимно котки/ и всеки ден разнасяла храна. Не е виждал Д. и Б. в имота. Свидетелят К. е посещавал имота 3-4 пъти в годината и помагал на внука на ищците да берат плодовете. Не познава касаторите, не ги е виждал и от К. знае, че имота си е негов. В имота се отглеждали кокошки овощни дръвчета и зеленчуци. Бившата собственица Г. Г., разпитана като свидетел, заявява, че тя е присъствала на трасирането на имота, воден е разговор с К. и Я. и те са заявили, че знаят, че имота е на свидетелката и на други. Разговорът се водел преди наследниците да са се поделили. К. помолил да го оставят да работи имота докато може и когато кажат, щял да го освободи. К. поискал само да му заплатят кладенеца – 2 000 лв. Виждала е в имота да ходят Б. и Д., защото там имали и друг имот и се отбивали и в тоя. Всяка година се договаряли Д. и К. дали ще се работи от К. имота и следващата година и последния път било през 2017 г. Уговорката не се оформяла писмено. К. давал на Д. и Б. плодове. Според показанията на свидетелят Т. К. /бивш собственик на част от имота/, когато се трасирал имота, той се разбрал с К. докато е здравословно добре да ползва имота, а да пуска собствениците да си берат плодове. Уговорките важали и за частта на Д. и Б.. Виждал е Д. и Б. да берат плодове от имота. К. искал да му платят кладенеца, за да освободи имота. Той присъствал на трасирането на границите на имота. Всяка година се водели разговорите с К. за ползването на имота.

По делото са приложени сведения, съдържащи показания на Д. и Б. Б. относно конфликт с ищците по повод искането на Д. и Б. да освободят имота, на което те заявили, че няма да го освободят. Тези сведения касаят случай от 26.12.2017 г., видно от съдържанието им.

При тези доказателства, РС е приел, че ищците не могат да оспорват процедурата по реституция, защото се позовават на придобивна давност, текла след реституцията. Те не са ползватели и не са изкупили земята. Съдът е приел, че придобивната давност е започнала да тече от влизане в сила на заповедта по пар. 4к, ал.7 ЗСПЗЗ и е изтекла преди предявяване на иска. Прието е, че давността не е прекъсната с въвода във владение на ответниците от ПК и с признаване правата на ответниците по реституция от ищеца, защото фактически реституираните собственици не били въведени във владение. Действията по цитираното изп. д. също не са довели до прекъсване на давността, защото не са били насочени против ищците. Кредитирани са само показанията на св. К. и К. Не са кредитирани показанията на св. Г. Г., защото са общи, не сочат кога и какъв разговор е проведен, тя не е присъствала на разговора, а знае за него от Д. Б.. Показанията на св. Т. К. не са кредетирани, защото бил заинтересован от спора. Свидетелят говорел за разговори от 2007-2008 г., които нямало как да прекъснат давността. Поради това е прието, че първоначалните ищци К. М. и Я. Х. са придобили по давност процесния имот – реална част от 527 кв. м. от имот *, а тъй като ответницата не се легитимира като собственик на наведеното от нея основание – дарение, предявеният от нея насрещен иск по чл. 108 ЗС е отхвърлен

Въззивната инстанция е изложила теоретично какво е необходимо, за да се придобие имот на основание придобивна давност и практиката на ВКС относно това от кога започва да тече придобивната давност за имоти, които се реституират по ЗСПЗЗ и попадат в терени по пар.4 ЗСПЗЗ. Въз основа на разясненията в съдебната практика е приел, че придобивната давност е започнала да тече от момента на влизане в сила на последната заповед по пар. 4к, ал.7 ЗСПЗЗ, но е посочена първата такава – тази, влязла в сила на 02.05.2006 г. Позовал се е на показанията на св. К. и К. и конкретно на това, че ищците посещавали имота и го обработвали, като засаждали зеленчуци и отглеждали овошки, а през 2000 г. направили и кладенец. Имота се посещавал от техни роднини и колеги, но те не виждали ответниците да го посещават. От това, че през 2001 г. ищците са отстранени от имота на основание заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ по административен ред, защото го ползвали без основание, е прието, че те са владелци, а не държатели според презумпцията на чл. 69 ЗС. Въззивният съд е приел, че след като е установена фактическа власт върху недвижим имот, се предполага, че продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че е прекъснато владението и започналата да тече придобивна давност. Давността се прекъсвала само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца. Тъй като не се установявало от доказателствата някоя от страните по делото да е извършила действия, визирани в чл. 116 ЗЗД, които да са довели до прекъсване на давността. Като неоснователно е преценено възражението на ответниците, че давността е прекъсната с извършения въвод във владение през 2007г., защото се установявало само, че е извършено трасиране на място на границите на възстановения имот, но не доказва, че е била преустановена фактическата власт на ищците. Като недоказано е преценено твърдението на ответниците, че са сключили с ищците договор за заем за послужване, с предмет процесния имот. Св. Г. Г. изложила, че през 2006г.-2007г. К. я помолил да го оставят да обработва имота, но не е присъствала на водени разговори в тази насока с ответниците, но той им давал плодове. Съдът се е позовал на показанията на свидетеля К., че е от 1992г. е виждал К. в имота, а ответниците не са имали ключ за имота, но през летния сезон той и съпругата му са ги допускали да берат плодове. Като неоснователно е преценено и оплакването на касаторите пред въззивната инстанция, че владението било тайно и те не са узнали, че ищците владеят за себе си имота, като съдът се е позовал на приложените по първоинстанционното дело сведения, дадени от Д. и Б. Б. пред служител н а III-ро РПУ В., че когато ответниците са посещавали имота и са питали ищците кога ще освободят имота на 26.12.2017 г., съпругата на К. им заявявала, че няма да го освободи. Съдът е приел, че тези изявления се ползват с доказателствена сила, доколкото съставляват извънсъдебно признание на неизгодни за ответниците факти и изключват незнание на ответниците за упражняваното от ищците владение върху техния имот.

Първите три въпроса не обуславят общото и допълнителното основание за допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Въпросът: допустимо ли е необсъждането на всички свидетелски показания по делото не кореспондира на мотивите на въззивното решение, в което показанията на свидетелите са обсъдени. Отделен е въпроса за изводите, които са направени от тях. Същото се отнася и за втория и третия въпрос – „следва ли съдът при всички случаи да търси кореспондиране на гласните доказателства с писмените такива, за да обоснове своето решение“ и „допустимо ли е при установителен иск за собственост, основан на давностно владение, решението да се основава единствено и само на гласни доказателства като са приложени и писмени такива“. Отделно от това цитираните решения по тези три въпроса са неотносими към спора и не определят изхода от него. Те са по търговски дела / без последното/ и се отнасят за необходимостта съдът да обсъди доказателствата по отделно и в съвкупност. По настоящия спор доказателствата са обсъдени от въззивната инстанция, но касаторите не са съгласни с направените от тях изводи. Подобно оплакване е свързано с необосноваността на решението, но тя не е основание за допускане до касация. Затова по първата група от три въпроса не се допуска касационен контрол.

Първият въпрос, за който е наведено основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК – „следва ли единствено обработването и събирането на плодовете от имота да се приема за владение върху същия при положение, че от плодовете се ползват лично и собствениците на имота по документи“ е конкретен, касае фактическата обстановка по настоящия спор и се отнася само до една от проявните форми на изявяване на владението, която обаче е характерна и за ползвателя на имота. Същевременно за института на владението и признаците му е налице богата съдебна практика, в която се съдържа и отговора на този въпрос, което изключва допускането до касационно обжалване по него.

Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по последния въпрос – „В кой момент владението от тайно става явно и под каква форма следва да се изяви промяната в намерението за своене, за да няма въвеждане в заблуждение“. Така зададен въпроса е за елементите на владението и признаците му и следва да се уточни по следния начин: кои са елементите на владението и признаците му и необходимо ли е да се демонстрира промяна в намерението за своене на имота спрямо собственика при наличие на основание за упражняване на фактическата власт към момента на установяването й? По този въпрос има непротиворечива съдебна практика, с която се приема следното: Възражение за изтекла давност може да бъде уважено, само ако са безспорно доказани всички елементи на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС - упражняване на явно, несъмнено и непрекъснато владение в продължение на определеният от закона период от време – десет години, през който владелецът е демонстрирал по отношение на собственика на вещта, че упражнява собственически правомощия само за себе си. Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани. /Решение № 145 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 627/2010 г., I г. о. и цитираните в него/. Когато е имало основание за установяване на фактическа власт е необходимо да се демонстрира промяна на намерението, с което фактическата власт се упражнява по отношение на собственика. В този случай презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена, защото е налице основание, на което е установена фактическа власт, което изключва намерението да се владее за себе си. За да се трансформира упражняването на фактическа власт от упражняването й за другиго във владение за себе си, упражняващото фактическа власт лице е необходимо да демонстрира промяна на намерението и да противопостави тази промяна на собственика, защото за да се придобие по давност недвижим имот, владението следва да е явно. Това се прилага и когато между собственика и упражняващият фактическа власт лице е имало уговорка за ползване /В този смисъл са Решение № 41 / 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4951/2015 г., I г. о., Решение № 136/16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 436/2014 г., I г. о., Решение № 12/ 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2013 г., I г. о., Решение № 136 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 436/2014 г., I г. о./

С въззивното решение е прието обратното - че след като е установена фактическа власт върху недвижим имот, се предполага, че продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че е прекъснато владението и започналата да тече придобивна давност. Не е посочено с какви действия ищците, установили фактическа власт въз основа на договор за наем, сключен с общината, са демонстрира превръщането си от държатели във владелци и как и кога те са достигнали до знанието на собствениците, на които имота е реституиран и на частните им правоприемници. Предвид наличието на съдебна практика по въпроса, на която въззивното решение противоречи, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1073 от 17.06.2021 г. по гр. д.№ 3641/2020 г. на Окръжен съд-Варна по касационна жалба, подадена от Н. Б. Б., Д. Г. Б., Б. А. Б..

Указва на касаторите да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 84 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: