О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 236

София, 29.03 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ

гр. дело №3089/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Й. И., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. П., срещу решение №III-42 от 22.04.2021 год. по гр. дело №308/2021 г. на Бургаския окръжен съд, с което e потвърдено решение №260944/29.12.2020 г. по гр. дело №1588/2016 год. на Бургаския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу Военно формирование 32890, [населено място], като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, иск за сумата над 680.38 лв. до сумата от 8187.02 лв. за положения от ищеца извънреден труд за периода от 01.03.2004г. до 31.12.2012г., т. е. фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време вследствие на полагащите му се и неизползвани почивки след изпълнявани дежурства по график, както и иск за мораторна лихва над сумата от 150.38 лв. до пълния предявен размер от 7162,11 лв.

Ответникът по касационната жалба Военно формирование 32890, [населено място], оспорва жалбата.

Въззивният съд е приел, че направеното възражение за погасяване на вземането по давност е основателно извън периода от три години преди прекратяване на договора, защото потестативното право на работника да извърши компенсацията възниква с изтичането на крайния срок, в който работодателят е длъжен да я извърши. Това потестативно право на работника се погасява с тригодишна давност.

Жалбоподателят е изложил доводи, че въззивният съд се е произнесъл по различни правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК....