5Р Е Ш Е Н И Е

№ 114

София, 22.07.2022г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седми юни, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдия Марио Първанов гр. д.№3089 по описа за 2021 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Й. И., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. П., срещу решение №III-42 от 22.04.2021 г. по гр. дело №308/2021 г. на Бургаския окръжен съд, с което e потвърдено решение №260944/29.12.2020 год. по гр. дело №1588/2016 г. на Бургаския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу Военно формирование 32890, [населено място], като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, иск за сумата над 680.38 лв. до сумата от 8187.02 лв. за положения от ищеца извънреден труд за периода от 01.03.2004г. до 31.12.2012г., т. е. фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време вследствие на полагащите му се и неизползвани почивки след изпълнявани дежурства по график, както и иск за мораторна лихва над сумата от 150.38 лв. до пълния предявен размер от 7162,11 лв. Въззивният съд е приел, че възражението за погасяване на вземането по давност е основателно извън периода от три години преди прекратяване на договора, защото потестативното право на работника да извърши компенсацията възниква с изтичането на крайния срок, в който работодателят е длъжен да я извърши. Това потестативно право на работника се погасява с тригодишна давност.

В касационната жалба са изложени твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора въззивният съд неправилно...