1№ 223/29.03.2022 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Любка Андоноваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1918 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 420/25.02.2021 г. по гр. д. № 3502/2020 г., с което Варненски окръжен съд, потвърждавайки решение № 260564/07.10.2020 г. по гр. д. № 1271/2019 г. на Варненски районен съд, е осъдил К. Д. К. да заплати на С. Й. Г. на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 14 400 лв. (предявена част от вземане в пълен размер 19 400 лв.) по договор за заем от 01.09.2015 г., ведно със законите лихви от 29.01.2019 г.

Решението е обжалвано от К. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните правни въпроси, уточнени и конкретизирани съгласно т. 1 от ТР № 1/19.03.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.: 1. Длъжен ли е съдът да зачете влязло в сила решение между същите страни, с което за вземането, предмет на предявения (частичен) осъдителен иск, е уважено възражение за прихващане? 2. Допустимо ли е ответникът да извърши съдебно прихващане само за част, а не за пълния размер от насрещното си вземане? и 3. Налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, когато решението по частичния иск е постановено с участие на съдия, постановил влязло в сила решение между същите страни по частичен иск за друга част от вземането? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд – общата и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност, изразена в начина, по който въззивният съд е отговорил на повдигнатите въпроси (основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК). По същество се оплаква, че решението е недопустимо като постановено при абсолютната пречка по чл. 299, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 298, ал. 4, пр. 2 ГПК; евентуално – неправилно като постановено при основание за отвод по чл. 22, ал. 1 ГПК и в нарушение на материалния закон (чл. 103 и чл. 104 ЗЗД). Претендира разноски.

Ответникът по касация С. Г. е възразил, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Претендира разноски в касационното производство.

С определение № 60266/26.10.2021 г. по настоящото дело е прието, че само първият от повдигнатите въпроси обуславя решението, но касационното производство е спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълк. д. № 2/2020 г. ОСГТК на ВКС. Съобразено е следното:

Ищецът С. Г. е предявил частичния иск за сумата 14 400 лв. –заявена част от предоставен заем по договор от 01.09.2015 г. със срок до 31.12.2016 г. Твърденията в исковата молба са, че по договора ответникът дължи на ищеца сумата 19 400 лв. (пълен размер на съществуващото вземане), но за сумата 5 000 лв. (друга, различна част от заявеното с иска) ищецът се е снабдил с изпълнително основание – с влязло в сила осъдително решение по гр. д. № 1895/2018 г. на Варненски окръжен съд.

Ответникът К. К. е оспорил иска с възражения, които въззивният съд е свързал с основанието (с фактите, които са породили вземането за връщане на заема по договора от 01.09.2015 г.), а ги е третирал като преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по изцяло уважения частичен иск – т. 2 от ТР № 3/ 22.04.2019 г. по тълк. д.№ 3/2016 г. ОСГТК на ВКС. Ответникът е направил възражение за давност и за съдебно прихващане с насрещни вземания по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, възлизащи общо на сумата 14 000 лв. Твърдял е, че ищецът е длъжен да му върне полученото без основание в периода 07.08.2012 г. – 08.11.2013 г.

Представено е решение, за което страните са уведомили съда да е влязло в сила. С решение № 1/09.01.2020 г. по гр. д. № 1940/2019 г. Горнооряховски районен съд е отхвърлил три иска на К. К. срещу С. Г. по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за три суми в общ размер 17 000 лв. (платени съответно на 26.02.2016 г, 14.11.2016 г. и 10.08.2017 г.) като погасени поради прихващане със сумата 19 400 лв. – насрещно вземане по чл. 240, ал. 1 ЗЗД по договора за заем от 01.09.2015 г.

Въззивният съд е отказал да зачете задължителното действие на това второ, влязло в сила решение между същите страни, с което е уважено възражение за прихващане с вземането по заявения частичен иск. Първо, защото страните не били представили заверен препис, удостоверяващ, че е влязло в сила, а съвместните изявления да е така, не доказвали стабилитета на решението. Второ, поради това, че само влязлото в сила осъдително решение по изцяло уважения частичен иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 000 лв. се ползва със сила на пресъдено нещо, но това решение не извежда недопустимост на иска за сумата 14 400 лв. – другата, непредявена част, заявена по настоящото дело (т. 3 от същото тълкувателно решение). С тези мотиви въззивният съд е пристъпил към решаването на спора. Уважил е изцяло частичният иск, намирайки за неоснователни и възражението за погасителна давност, и възражението за прихващане.

Настоящият състав приема, че с ТР № 2/18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г. ОСГТК на ВКС е отпаднала привременната пречка, поради която касационното производство бе спряно. Делото следва да се възобнови.

Противоречи на тълкувателното решение начинът, по който въззивният съд е отговорил на обуславящия въпрос, длъжен ли е съдът да зачете влязло в сила решение между същите страни, с което за вземането, предмет на предявения (частичен) осъдителен иск, е уважено възражение за прихващане? С т. 2 и т. 3 от ТР № 2/18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г. ОСГТК на ВКС прие, че при уважено възражение за прихващане с вземане, което не е установено с друго влязло в сила решение или заповед за изпълнение, силата на пресъдено нещо на решението обхваща размера на вземането на ответника, необходим за прихващането. При непогасена горница решението установява със сила на пресъдено нещо фактите, които са породили вземането. При уважено възражение за прихващане в случаите по т. 2 е допустимо в следващ процес ответникът да заяви непогасения остатък от своето вземане. По новия иск съдът е длъжен да зачете задължителното действие на влязлото в сила решение относно фактите, които са породили вземането. Противоречието осъществява основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – вероятна недопустимост на решението по изцяло уважения частичен иск за сумата 14 400 лв., въпреки решение № 1/09.01.2020 г. по гр. д. № 1940/2019 г. на Горнооряховския районен съд. Това решение следва да се изиска.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 1918/2021 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение на основание чл. 292 ГПК.

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 420/25.02.2021 г. по гр. д. № 3502/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена в полза на Върховния касационен съд държавна такса 288.00 лв.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за връщане на касационната жалба в зависимост от представянето на платежния документ в дадения срок.

При насрочване на открито съдебно заседание да се изиска заверен препис от решение № 1/09.01.2020 г. по гр. д. № 1940/2019 г. на Районен съд – Г. О. или удостоверение, че делото е висящо.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.