О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 235

София, 29.03. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми март, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ

гр. дело №334/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. З. Р., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. П., срещу решение №II-86 от 09.10.2020 г. по гр. дело №274/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което след частична отмяна са отхвърлени исковете на касатора срещу военно формирование №32890 – Б. за присъждане неизплатено възнаграждение за извънреден труд над сумата 346.33 лв. до пълния предявен размер на иска 16 679. 94 лв. и исковете за мораторна лихва над сумата 80.46 лв. до пълния предявен размер 17 049.46 лв.

Ответникът по касационната жалба Военно формирование 32890, [населено място], оспорва жалбата.

Производството по делото е спряно до до приключване на тълк. дело №6/2017 г. на ОСГК на ВКС. По същото дело е постановено ТР №6/2017 от 11.02.2022 г., поради което производството по делото трябва да бъде възобновено.

Въззивният съд е приел, че направеното възражение за погасяване на вземането по давност е основателно извън периода от три години преди прекратяване на договора, защото потестативното право на работника да извърши компенсацията възниква с изтичането на крайния срок, в който работодателят е длъжен да я извърши. Това потестативно право на работника се погасява с тригодишна давност.

Жалбоподателят е изложил доводи, че въззивният съд се е произнесъл по различни правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК.

Касационно обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обобщаващия повдигнат въпрос за това в кой...