2Р Е Ш Е Н И Е

№ 115

София, 22.07.2022г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седми юни, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдия Марио Първанов гр. д.№334 по описа за 2021 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. З. Р., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. П., срещу решение №II-86 от 09.10.2020 г. по гр. дело №274/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което след частична отмяна на решение №3465 от 10.12.2019 год. по гр. дело №990/2026 г. на Бургаския районен съд са отхвърлени исковете на касатора срещу военно формирование №32890 – Бургас за присъждане неизплатено възнаграждение за извънреден труд над сумата 346.33 лв. до пълния предявен размер на иска 16 679. 94 лв. и исковете за мораторна лихва над сумата 80.46 лв. до пълния предявен размер 17 049.46 лв. Въззивният съд е приел, че направеното възражение за погасяване на вземането по давност е основателно извън периода от три години преди прекратяване на договора, защото потестативното право на служителя да извърши компенсацията възниква с изтичането на крайния срок, в който работодателят е длъжен да я извърши. Това потестативно право на работника се погасява с тригодишна давност.

В касационната жалба са изложени твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че вземанията му са погасени по давност.

Ответникът по касационната жалба Военно формирование 32890, [населено място], оспорва жалбата.

С определение №235 от 29.03.2022 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание...