О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 122

гр.София, 28.03.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като разгледа докладваното от съдия Чаначева ч. т.д. № 127/2022 г. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „Симеон-73“ ООД, [населено място], срещу протоколно определение № Р-60088 от 14.06.2021 г. по т. д. № 503/2021 г. по описа на Върховен касационен съд, I т. о.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274, ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното :

С определението, предмет на обжалване, съставът на ВКС е оставил без уважение подадената от търговското дружество молба по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса за производството по чл. 47 ЗМТА. Този резултат съставът е мотивирал с наличие на възможност страната да заплати адвокатски хонорар в размер на 3500 лв.

Частната жалба е неоснователна.

Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК дава право на физически лица да бъдат освободени от заплащането на такси или разноски по делото, ако съдът при съобразяване на обстоятелствата в чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК установи, че те нямат достатъчно средства да заплатят. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в гражданския процес не е гарантирано нито от националното законодателство, нито от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл.83, ал.1, т.4, чл.84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон (например чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл.694, ал.2 ТЗ), то внасяне на държавна такса се дължи предварително предвид правилото на чл. 48, ал. 3 ЗМТА вр. чл.71, ал.1, изр.1 вр. чл.73, ал.3 ГПК – в този смисъл са редица актове на касационната инстанция като напр. определение № 707/24.01.2017г. по ч. т.д. № 2792/2017г. на ВКС, II т. о., определение № 671/14.11.2017г. по ч. т.д. № 2555/2017г. на ВКС, II т. о., определение № 702/19.12.2018г. по ч. т.д. № 2929/2018г. на ВКС, II т. о., определение № 141/20.02.2019г. по ч. т.д. № 52/2019г. на ВКС, II т. о., определение № 80/15.02.2017г. по ч. т.д. № 2307/2016г. на ВКС, II т. о., определение № 433/15.12.2014г. по гр. д.№1597/2014г. на ВКС, IV г. о. и други.

Формираната практика с определения по чл.274, ал.3 ГПК – определение № 170/15.04.2020г. по ч. т.д. № 209/2020г. на ВКС II т. о. и определение № 524/30.07.2019г. по ч. т.д. № 908/2019г. на ВКС II т. о., в която след съобразяване с практиката на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз е прието, че търговско дружество в открито производство по несъстоятелност, поради съществен размер на дължима от него държавна такса, следва да бъде напълно освободено от заплащането й не противоречи на горното, доколкото е изведена от практиката на Съда на ЕС като изключение от установеното правило. Дефинирането на условията, съобразени с възможността за упражняване на процесуални права и в случаите когато е установено изрично, че внасянето на държавна такса върху материалния интерес затруднява търговеца до степен, при която е обективно невъзможно упражняването на тези права, изведени от практиката на ЕС е формулирано подробно с определение № 80/13.05.2020г. по ч. т.д. 1358/2019 г. на ВКС I т. о. С него е прието, че в практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридически лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса / напр. решение по делото „ Агромодел“ ООД срещу България, решение по делото Podbielski и PPU Polpure срещу Полша, решение по дело Teltronik – CATV срещу Полша/, като е прието че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и чисто финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл.6,пар.1 от конвенцията за защита правата на човека и основаните свободи, когато е налице разумно отношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка условията, които се преценяват са размера на таксите, разгледани в светлината на специфичните обстоятелства, според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице, както и стадия на производството, в който ограничението е наложено. Така, националните съдилища могат да вземат предвид и предмета на спор, доколко молителят има възможност да спечели делото, сложността на приложимото право и възможността за ефективна защита, размера на разноските и представляват ли те непреодолимо препятствие пред достъпа на правосъдие и др. Така формираната практика по приложение на правото на ЕС настоящият състав изцяло споделя. Поради това и законосъобразността на обжалваното определение следва да бъде преценявана по същество.

Частната жалба е неоснователна.

Частният жалбоподател е търговско дружество, чиято дейност не е прекратена и по правило може да бъде източник на средства за заплащане на държавната такса, дължима за отмяна на решението по арб. д. № 2/2020 г. на Арбитражен съд при „Българска бизнес асоциация“ – [населено място]. Твърдението на жалбоподателя, че не е в състояние да заплати таксата поради тежко финансово положение не се обосновава от представените доказателства. От тях е видно, че върху банковите сметки на дружеството са наложени запори по няколко изпълнителни дела, а върху част от недвижимото имущество на дружеството са наложени възбрани. Наличието на дългове, обаче, не е достатъчно, за да се приеме, че юридическото лице е в такова финансово състояние, непозволяващо му да внесе дължимата държавна такса от 5531,35 лв. При преценка на изброените по-горе условия невъзможността от заплащането на таксата следва да се съобрази както с посочения й размер, който не е голям, така и с установеност от страна на дружеството, че е така затруднено в изплащането на тази такса, че това би препятствало достъпа му до правосъдие. Във връзка с това не са представени доказателства, за да бъде съпоставено имуществото на жалбоподателя с имуществото, предмет на обезпечителни мерки в изпълнителното производство.Липсват каквито и да е данни за наличните парични средства на дружеството, което не е в несъстоятелност Правноорганизационната форма на жалбоподателя предполага извършване на търговска дейност и реализиране на приходи от такава дейност и от представените доказателства не може да се направи извод, че заплащането на такса в размер на от 5531,35 лв. ще съставлява непреодолимо препятствие за жалбоподателя да постигне признатата от закона легитимна цел.

Следователно, не са доказани предпоставките за освобождаване на страната от държавна такса, поради което обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № Р-60088 от 14.06.2021 г. по т. д. № 503/2021 г. по описа на Върховен касационен съд, I т. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: