Определение №117/28.03.2022 по гр. д. №4031/2021 на ВКС, ГК, II г.о., докладвано от съдия Веселка Марева

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 117гр. София, 28.03.2022 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М.

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 4031 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 58 от 20.05.2021г. по гр. д. № 189/2020г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 203 от 27.02.2020г. по гр. д. № 127/2019г. на Плевенски окръжен съд и е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от ТПСК „Освобождение-45”, ЕИК 824128137, против „Вивамед” ЕООД, ЕИК 114540783, отрицателен установителен иск за установяване, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 2010 кв. м., заедно с построената в него промишлена сграда на 28 кв. м., находящ се на [улица].

Касационната жалба е подадена от ищеца ТПСК „Освобождение-45”. Поддържа се, че решението е неправилно поради неправилно приложение на чл.496, ал.3, пр.2 ГПК. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 по правните въпроси: 1/ какво включва обхватът на понятието „невнасяне на цената” по чл.496, ал.3, пр.2 ГПК - само с порочни действия на съдебния изпълнител ли се свързва и има ли други хипотези, в които искът на посоченото основние следва да се уважи; 2/ извън хипотезата на неплащане при порочни действия на съдебния изпълнител носи ли отговорност по чл. 496, ал.3, пр.2 ГПК взискателят и единствен наддавач в публичната продан, комуто е възложен имота; 3/ налице ли е липса на плащане от страна на взискател, обявен за купувач при публична продан срещу прихващане на вземане, ако купувачът не е платил необходимите суми за доплащане на имота; 4/ налице ли е липса на плащане от страна на взискател, обявен за купувач при публична продан срещу прихващане на вземане, при липса на доказателства съдебният изпълнител да е изготвил разпределение на основание чл. 495 ГПК. Изтъква се също, че съдът не е изпълнил задълженията си да прецени всички доказателства и доводи на страните като посочи контретно на кои доказателства основава приетата фактическа обстановка. По този въпрос се поддържа противоречие с практиката на ВКС.

Ответникът „Вивамед” ЕООД изразява становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обажалване. Претендира разноски.

Подпомагащата страна „Е и А Тандем” ООД, ЕИК 114561642 не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по отрицателен установителен иск за собственост на поземлен имот с промишлена сграда. Ищецът твърди, че е продал имота през 2009г. на „Мандино” ЕООД, но продажната цена не била платена изцяло и кооперацията вписала втора по ред възбрана върху имота за обезпечаване на вземането си в размер на 210 323лв., за което й е издаден изпълнителен лист през 2012г.; първата възбрана върху имота е вписана в полза на О. П. а последваща, трета възбрана е вписана от ответника „Вивамед” ЕООД. Частният съдебен изпълнител е изнесъл имота на публична продан и го е възложил на ответника, без да уведоми ищеца като присъединен взискател. Легитимирайки се с постановления за възлагане /едното за терена, другото за сградата/ ответното дружество е предявило иск за заплащане на обезщетение за ползване срещу „Агрина” ЕООД, което дружество е наемател на имота по договор с ищеца. Правният интерес от водене на иска е обоснован с твърдението, че при уважаване на този иск дружеството - наемател ще претендира от ищцовата кооперация връщане на получената наемна цена. Правото на собственост на ответника, произтичащо от постановленията за възлагане, се оспорва с мотив, че не е извършено плащане на дължимата от купувача по публичната продан цена.

Ответникът „Вивамед” ЕООД поддържа, че валидно е придобил правото на собственост от проведената публична продан въз основа на постановленията за възлагане, като е заплатил необходимото доплащане на цената на възложените имоти.

Установено е, че през 2009г. ищцовата кооперация продава на „Мандини-Плевен“ ЕООД процесния имот. През 2012г. въз основа на заповед за изпълнение ищецът се снабдява с изпълнителен лист срещу „Мандини” ООД за 170 000 лв. главница, 2000 лв. неустойка, 14 000 лв. лихви за забава, други лихви и разноски. Образувано е изпълнително дело № 25/2012 г. при ЧСИ Н. В., по което на 26.01.2012г. е вписана възбрана върху имота; впоследствие, през 2018г. изпълнителното дело е прекратено поради заличаване на „Мандино“ ООД след производство по несъстоятелност. Върху имота е налице вписана по-рано /през 2011г./ възбрана в полза на О. П. за вземания към „Мандино” ООД за данък недвижим имот и такса битови отпадъци. При частен съдебен изпълнител И. К. е образувано изп. д. № 1463/2014г. от взискател Вивамед“ ЕООД и длъжник „Мандино“ ООД. По това дело са издадени спорните постановления за възлагане. Изпълнителното дело не е налице и не е приложено по делото. Установено е, че ЧСИ К. е бил лишен от права за срок от петнадесет години. При извършеното запечатване на служебния архив и по-късно разпечатване изпълнителното дело не е намерено. По настоящето гражданско дело са приложени документи, касаещи изпълнителното дело, които са регистрирани в съдебно-изпълнителната служба към районния съд в Плевен. От тях е видно, че по изпълнителен лист „Мандино” ООД дължи на „Вивамед” ЕООД 20 000лв. главница, 5000лв. неустойка, законна лихва и разноски 500лв.; публична продан на имота е насрочена в периода февруари - март 2015г., наддавателно предложение е постъпило от взискателя „Вивамед” ЕООД. С постановление за възлагане на недвижим имот от 21.03.2015 г. на ЧСИ К. по посоченото изпълнително дело № 1463/2014г., след проведена публична продан на недвижим имот, бивша собственост на „Мандино“ ООД, на взискателя „Вивамед“ ЕООД е възложен поземлен имот с идентификатор № ***, с площ 2010 кв. м. за сумата от 78 649 лв.; посочено е, че имотът се възлага за тази сума, част от която сума дружеството - купувач има като вземане, а друга е заплатило по сметка на ЧСИ; постановлението е влязло в сила на 21.04.2015г. и е вписано. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 21.03.2016 г. по същото изпълнително дело на „Вивамед“ е възложена и промишлената сграда, бивша собственост на „Мандино“ ООД, за сумата от 7 750 лв.; посочено е, че част от тази сума дружеството - купувач има като вземане, а друга е заплатило по сметка на ЧСИ; постановлението е влязло в сила на 28.03.2016г. и е вписано. Не е установено да са завеждани от страните по изпълнителното дело жалби срещу действията на ЧСИ. През февруари 2017г. ищцовата кооперация е поискала от ЧСИ да бъде присъединена като взискател. Към този момент изпълнителното дело е спряно поради открито производство по несъстоятелност на длъжника „Мандино“ ООД.

Ответникът „Вивамед“ ЕООД е предявил искове по чл. 59 ЗЗД против „Агрина“ ЕООД за неоснователно обогатяване от ползването на част от процесния имот; в писмения отговор на ответника по този иск се твърди, че заплащал наемна цена за процесния имот на наемодателя ТПСК „Освобождение-45“, съгласно сключен наемен договор. Производството по делото по-късно е прекратено поради отказ от иска. През 2020г. ищецът е предявил против ответника установителен иск за признаване право на собственост върху реална част от ПИ *** с площ 459 кв. м. с лице 19 м. откъм [улица].

Приетата по делото икономическата експертиза установява, че по сметки на ЧСИ К. в периода 2015 г. - 2016 г. от „Вивамед“ ЕООД са извършени две плащания: превод на сумата от 15 237 лв., с основание „ИД 1463/2014 г., погасяване на зад. длъжник „Мандино“ ООД“ и превод на сума в размер на 3 125.50 лв. с основание „такси по изп. дело 1463/2014 г.“.

Въз основа на тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че в рамките на предявения отрицателен установителен иск за собственост е релевирана от ищеца недействителността на публичната продажба по чл. 496, ал.3 ГПК, което е един от възможните начини съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 3/2019 г. на ОСГТК. По-нататък е приел, че ищецът има правен интерес от предявяване на иска, тъй като поради вписаната възбрана в негова полза се явява присъединен взискател по право по изпълнителното дело, по което е извършена публичната продан и са издадени постановленията за възлагане. Наред с това, правен интерес произтича от предявения срещу ответника положителен установителен иск за собственост върху реална част от имота, както и от възможността ответникът да претендира обезщетение от ищеца за получените наеми от отдаването на част от имота.

По повдигнатия спор за недействителност на публичната продан на основание чл.496, ал.3, пр.2 ГПК съдът е приел, че такава не се установява. Недвижимият имот е бил възложен на ответника по иска в качеството му на взискател в изпълнителния процес. Задължението за внасяне на определена цена от купувача от публична продан следва да е определено от съдебния изпълнител. В случая и в двете постановления за възлагане купувачът „Вивамед“ ЕООД няма задължение да внася цена. По въпроса какво се включва в обхвата на понятието „неплащане на цената“ въззивният съд се е позовал на практиката по решение № 47 от 20.04.2015 г. по гр. д. № 2775/2014г. на ІІІ ГО на ВКС, според което щом в постановлението не е посочена сума, която купувачът трябва да внесе, или сумата е внесена в посочения в постановлението размер, то не е налице неплащане на цената, съответно публичната продан не може да бъде обявена за недействителна на основание чл. 496, ал.3, предл. второ ГПК. Възраженията на ищеца, че съдебният изпълнител по изпълнително дело № 1463/2014г. е следвало да го конституира като присъединен взискател по право и да изготви разпределение; че е следвало да бъде определена цена за внасяне от купувача, съдът е приел, че не може да разглежда в настоящия спор. Посочил е, че не може да извършва контрол върху действията на съдебния изпълнител при наличието на влезли в сила постановления за възлагане. Незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител във връзка с неизготвяне на разпределение или неправилно изготвяне на разпределение, или неправилно определяне на цената за внасяне от купувача могат да бъдат релевирани по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител по чл.435 ГПК.

Въззивният съд е отказал да обсъди представената във въззивното производство сметка-разпределение на ЧСИ от 9.03.2015г. поради забраната на чл.266 ал.1 от ГПК. Документът се е намирал у ответното дружество преди завеждане на делото и не е имало пречка да бъде представен по делото. Показанията на свидетеля Б. В. Ц., допуснат за установяване невъзможност за представяне на документа, съдът е намерил за недопустими, тъй като свидетелят е бил пълномощник на страната пред първата инстанция. Показанията на свидетелите К. и К., събрани във въззивното производство, съдът е счел за ирелевантни за спорния въпрос налице ли е невнасяне на цената, доколкото той не може да бъде разрешен въз основа на свидетелски показания.

По тези съображения съдът е приел, че извършената публична продан не е недействителна на поддържаното основание; ответникът се легитимира като собственик на имота с двете постановления за възлагане и предявеният иск е неоснователен.

При преценка на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива липсват.

Първите два правни въпроса /какво включва обхватът на понятието „невнасяне на цената” по чл. 496, ал.3, пр.2 ГПК - само с порочни действия на съдебния изпълнител ли се свързва и има ли други хипотези, в които искът на посоченото основние следва да се уважи; извън хипотезата на неплащане при порочни действия на съдебния изпълнител носи ли отговорност по чл. 496, ал.3, пр.2 ГПК взискателят и единствен наддавач в публичната продан, комуто е възложен имота/ са твърде общи, хипотетични и не са свързани с мотивите на въззивния съд. По делото не стои въпрос да се разграничат всички възможни хипотези на недействителност поради неплащане на цената или предпоставките за някаква отговорност на взискателя - единствен наддавач, а е необходимо да се разреши правния спор, възникнал между страните, като се изхожда от конкретните фактически обстоятелства, наведени по делото.

Третият въпрос е дали липсва плащане от страна на взискателя, обявен за купувач при публична продан срещу прихващане на вземане, ако той не е платил необходимите суми за доплащане на имота. Този въпрос определено има значение за изхода на спора, но по начина на формулирането му не кореспондира с изводите на съда. Съдът е приел, че задължение за плащане не е поставено от ЧСИ в тежест на взискателя - купувач и именно поради това няма как да се направи извод, че дължимото плащане не е осъществено и публичната продан е недействителна на това основание.

Четвъртият въпрос поставя проблема дали неизготвянето на разпределение по чл.495 ГПК от съдебния изпълнител означава липса на плащане от страна на взискателя, обявен за купувач при публична продан срещу прихващане на вземане. Въззивният съд не е изложил такива мотиви в решението си. Посочил е, че извършените от съдебния изпълнител нарушения не могат да бъдат обсъждани в процеса и е изградил изводите си въз основа на записаното в постановленията за възлагане, че дължимите суми са платени. А и по делото има доказателства за плащане от страна на взискателя-купувач на публичните задължения на длъжника.

Тук следва да се посочи, че при формиране на изводите си съдът се е позовал на практика на Върховния касационен съд - Решение № 47 от 20.04.2015г. по гр. д.№ 2775/2014 г. на ІІІ г. о. В Решението е даден отговор на въпроса за обхвата на понятието „невнасяне на цена” по смисъла на чл. 496, ал.3, пр.2 ГПК. Прието е, че невнасяне на цената има когато обявеното за купувач лице /взискател или трето лице-наддавач/ не е изпълнило задължението си в едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе сумата, съразмерна на вземанията на другите взискатели или сумата, която надминава неговото вземане, съответно да внесе в срок предложената цена. Действията на съдебния изпълнител, опорочаващи процедурата за публична продан, подлежат на обжалване и са извън рамката на разглежданата хипотеза; грешките при определяне на подлежащата на внасяне цена, включително поради неизготвянето на разпределение или правните и фактически грешки при извършване на самото разпределение, довели до липсата на цена за довнасяне, или до погрешно определена цена, са част от процеса на публичната продан, който завършва с акта на възлагане. Обобщено е, че ако в този акт не е посочена сума, която купувачът следва да внесе или посочената сума е внесена, то липсва неплащане на цената като основание за недействителност на проданта. Възприетото от въззивния съд в обжалвания акт напълно съответства на това разрешение.

Липсва визираното противоречие с практиката на Върховния касационен съд, касаеща задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните като посочи конкретно на кои доказателства основава приетата фактическа обстановка. В случая съдът подробно и обосновано е мотивирал тезата си, като е посочил релевантните доказателства. Вярно е, че до известна степен доказването по делото е затруднено от липсата на изпълнителното дело, която липса се дължи на независещи от страните причини, установени по делото. Въпреки това, съдът е положил необходимите усилия да изясни спора при наличните доказателства. Изрично е мотивирал кои събрани пред него доказателства няма да обсъжда поради нарушаване забраната на чл. 266 ГПК.

На основание изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.

В полза на ответника слеудва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящето производство в размер на 3000лв.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.О П Р Е Д Е Л И:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 58 от 20.05.2021г. по гр. д. № 189/2020г. на Великотърновски апелативен съд по касационната жалба на ТПСК „Освобождение-45”, ЕИК 824128137.

ОСЪЖДА ТПСК „Освобождение-45”, ЕИК 824128137, да заплати на „Вивамед” ЕООД, ЕИК 114540783, сумата 3000/три хиляди/ лева разноски за касационната инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Дело
  • Веселка Марева - докладчик
Дело: 4031/2021
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Второ ГО
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...