О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 66

гр. София, 28.03.2022 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д. № 110 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2, във вр. с чл. 577 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Върховния касационен съд срещу определение № 356 от 09.12.2021г., постановено по ч. гр. д. № 449/2021г. на Кюстендилски окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 8 от 04.08.2021г. на съдия по вписванията към Районен съд-Дупница, с което е отказано вписване на Акт за държавна собственост № 43 от 15.04.1994г.

Поддържа се в жалбата, че определението е неправилно. Твърди се, че съдът не е отчел, че е заявено вписване на акт за държавна собственост за недвижим имот на съдебната власт, а имотите на съдебната власт са предназначени да задоволяват публични нужди, поради което са публична държавна собственост. Органите на съдебната власт, на които е предоставено ползването на недвижимите имоти на съдебната власт, в лицето на техните административни ръководители са задължени да стопанисват тези имоти, т. е. стопанисването е част от техните правомощия в качеството им на длъжностни лица. В рамките на тези правомощия се включва и заверяването на преписи от акта за държавна собственост/АДС/, чието вписване се иска. По-нататък се поддържа, че правилото на § 60 ПЗР ЗИД ЗДС (ДВ бр. 32/2005г.) е приложимо само по отношение на актовете за държавна собственост, съставени след влизане на ЗДС, т. е. след 01.06.1996г., но...