2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1103

С. 12.10.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 септември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ

: М. И.

И. П.

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.

дело № 486/2011 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж. М. А. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Г. Г., срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 04.01.2011г. по в. гр. д. № 715/2010г., с което е потвърдено решението на Шуменския районен съд № 578 от 20.10.2010г. по гр. д. № 2457/2010г., с което е отхвърлена молбата на Ж. М. А. за промяна на личното му име от Ж. на А..

Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното решение, ВКС взе предвид следното:

Въззивният съд е отхвърлил молбата на Ж. А. за промяна на личното му име по съображения, че не е налице нито една от предпоставките на чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. Приел е, че личното име на молителя не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, нито са налице важни обстоятелства за промяната му. Свидетелските показания възпроизвеждат твърдения на молителя, а не лични възприятия. Свидетелството за кръщение доказва с какво име е бил записан в книгите за кръщения, но не и че е известен в обществото с името, получено при С. кръщение. Субективното отношение на молителя към...