Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „ В. К.“ ООД срещу Решение № 1614 от 15.07.2013 г. по адм. дело № 2884/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив, I отделение, I състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА / № 261200533 от 07.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив в частта, потвърден с решение № 961 от 02.08.2012 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – гр. П. и „В. К.“ ООД е осъдено да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 514,70 лева.

В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че е изтекъл 5 – годишният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, като се прави и възражение за изтекла за давност по отношение на задълженията по ЗДДС за съответните данъчни периоди през 2005 г. и 2006 г. Касаторът поддържа, че извършените доставки, които според данъчните органи са такива, попадащи в приложното поле на чл.33, ал. 2, т.1 от ЗДДС отм. , следва да се приравнят на износ и не следва да се прави корекция на ползвания данъчен кредит. Иска се отмяната на решението заедно с отмяната на РА и присъждане на разноските по делото.

Ответната страна - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П., представлявана от юрк.. Г. изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе...