Производството е по реда на Глава четиринадесета, Раздел II от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по молба, подадена от Н. Й. Н., С. Н. И. и С. Й. С., чрез пълномощника адв.. С., с искане за отмяна на основание чл.239, т.1 от АПК на влязло в сила Решение № 672 от 08.12.2009 г., постановено от Административен съд-гр. П. по адм. д. № 1171/2008 г. Молителите представят като нови доказателства Решение № 217 от 05.12.2012 г. на Районе съд-гр. П. по гр. д.№ 788/2011 г., оставено в сила с Решение № 211 от 04.06.2013 г. на Административен съд-гр.В. Т. по АХД № 10185/2013 г. В молбата се излагат доводи за наличие на предпоставките за отмяна на съдебния акт, както и за нищожност на Решение № 10-Б/29.08.2002 г. на Общинска служба по земеделие-гр. Ч. бряг. Към настоящия съд се отправя молба да отмени атакувания съдебен акт като незаконосъобразен. В с. з. от молителите се явява Н. Й. Н., който поддържа молбата, а за всички молители пълномощникът адв.. С. е представил писмена защита с развити подробни съображения от, в която се поддържа молбата за отмяна.

Ответникът - Общинска служба "Земеделие" - Червен бряг, не изразява становище по искането за отмяна.

Заинтересованите страни - Г. Х. Х. и М. Х. Ж. също не заявяват мнение по искането.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира следното:

Молбата за отмяна е подадена в преклузивния срок по чл.240, ал.1 във вр. с чл.247 АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Производството пред Административен съд-гр. П. по адм. д. № 1171/2008 г. е било образувано по жалба на Н. Й. Н., С. Н. И. и С. Й. С. против мълчалив отказ на ОСЗ-гр. Ч. бряг да им бъде връчено решение № 10-Б/29.08.2002 г., постановено от Поземлена комисия-гр. Ч. бряг. С това решение наследниците на Н. Х. Н. са обезщетени за 12,200 дка земя на стойност 6503 лв. с 6503 поименни компенсационни бонове. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата против твърдяния мълчалив отказ. Същото е оставено в сила с Решение № 10689 от 20.09.2010 г. на Върховния административен съд по адм. д № 2273/2010 г.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд, а след него и ВАС, са приели, че в слечая е налице спор за извършване на фактическо действие по чл.257 АПК. Преценката за неоснователност на жалбата е мотивирана с обстоятелството, че Решение № 10-Б/29.08.2002 г. на ПК-гр. Ч. бряг е редовно връчено на един от наследниците на Н. Х. Н., който е заявител по преписката пред ПК. Съобразено е правилото на чл.14 ППЗСПЗЗ, според което подаденото заявление от един от наследниците ползва и останалите наследници и е изведено заключение, че правоотношението е само между заявителя на земеделската земя и съответната ПК.

Така постановеният съдебен акт е законосъобразен, а молбата за отмяна не следва да се уважава.

Следва да се подчертае, че Съдът, сезиран с молба за отмяна, е длъжен да се произнесе само по формулираните от молителя основания. Настоящият петчленен състав намира молбата за неоснователна, тъй като не е налице посоченият в нея фактически състав. В случая е посочено основанието по чл.239, т.1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В конкретния случай молителите се позовават на доказателства, за които твърдят, че са нови и са от значение за спора: Решение № 217 от 05.12.2012 г. на Районен съд-гр. П. и оставящото го в сила Решение № 211 от 04.06.2013 г. на Административен съд-гр.В. Т.. С посочения влязъл в сила съдебен акт е обявено за нищожно Решение № 10/24.08.1992 г., постановено от ПК-гр. Ч. бряг. Относно него се развиват доводи, че издаденото въз основа на него Решение № 10-Б/29.08.2002 г. на ПК-гр. Ч. бряг следва да се отмени.

Настоящият съд счита, че обстоятелствата, свързани с действителността и законосъобразността на Решение № 10/24.08.1992 г. и на Решение № 10-Б/29.08.2002 г. са извън предмета на решението, чиято отмяна се иска, защото Съдът не се е произнасял по тези въпроси, а е обсъждал само спора във връзка с твърдяното от жалбоподателите бездействие и фактическото действие по връчването решението на ПК. Освен това съдебните решения нямат характер на "нови доказателства" по смисъла на чл.237, т.1 АПК, защото също не са относими към спора, приключил с атакуваното съдебно решение. Това е така, защото с приложените към молбата за отмяна съдебни решения съдебните инстанции са се произнесли по валидността на решение на ПК за възстановяване на собственост върху земеделски земи. При съпоставката на посочените дела следва да се направи изводът, че те имат различен предмет и нито констатациите в горепосочените решения, нито правните изводи на Съда са приложими към решението, чиято отмяна се иска, и те не се отразяват на изхода на спора относно претенцията на молителите за извършване на фактически действия по реда на чл.256 и чл.257 АПК.

В случая не са налице основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, защото документите, на които се позовават молителите, не са нови доказателства от съществено значение за делото, както изисква текстът на чл.239, т.1 АПК. По тези съображения Съдът счита, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.244, ал.1, пр.1 във вр. с чл.247 от АПК, Върховният административен съд – петчленен състав на Първа колегия РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

молбата на Н. Й. Н., С. Н. И. и С. Й. С., за отмяна на влязло в сила Решение № 672 от 08.12.2009 г., постановено от Административен съд-гр. П. по адм. д. № 1171/2008 г. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Н./п/ Д. Ч./п/ Е. М./п/ К. К. К.К.