Образувано е по жалба на „Хит хипермаркет” ЕООД, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ал. Малинов” №75 срещу решение № 879 от 10.09.2009г. на Комисията за защита на конкуренцията.
Жалбоподателят счита оспорваното решение за незаконосъобразно. Допуснати са нарушения на процесуалните правила като не са спазени правилата за разглеждане и постановяване на решението. Не са посочени достатъчно ясно фактическите основания за постановяването му, а диспозитивът е неясен и непълен. Решението е постановено и в нарушение на материалния закон. Неправилно поведението на дружеството е подведено към нормата на чл. 47, ал. 5 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и въз онова на това е направен неправилния извод за нарушение на тази разпоредба. Комисията не е преценила правилно фактическите обстоятелства, дала е неясни указания и не е отчела, че поставените въпроси изискват описателни отговори, което предпоставя субективизъм в оценката им. При условията на евентуалност поддържа твърдение за малозначителност на нарушението и с оглед на това несъразмерност на наложената санкция. Моли съда да отмени оспореното решение, евентуално – да намали размера на наложената санкция.
Ответникът по жалбата – Комисията за защита на конкуренцията, счита жалбата за неоснователна. Производството е по реда на глава осма на Закона за защита на конкуренцията, поради което АПК не намира приложение. С оглед на това счита твърденията на жалбоподателя за нарушение на административнопроизводствените правила за неоснователни. Комисията е обсъдила всички релевантни доказателства и е постановила акта си след трикратно уточняване на въпросите. Жалбоподателят, в резултат на няколкократните уточнения на въпросите от страна на Комисията, е бил наясно с характера и обема на изисканата информация. В кореспонденцията с него му е указана отговорността по чл. 47, ал. 5 от ЗЗК. Непредставената информация е необходима на Комисията и не може да бъде събрана по друг начин. Счита, че размерът на наложената санкция е съобразен с тежестта на нарушението. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният административен съд счита жалбата за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.
За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна:
В Комисията за защита на конкуренцията е образувана преписка № КЗК-404/406 от 12.06.2009г. на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК за разследване на евентуално извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията и чл. 81 от Договора за създаване на Европейската общност срещу определени търговски дружества, в т. ч. и жалбоподателят. За изясняване на случая от жалбоподателя е поискано, с писмо изх. №КЗК-404 от 12.06.2009г., представянето на необходимата информация, за което му е даден 20 дневен срок. С писмо от 03.07.2009г. жалбоподателят е предоставил част от исканата информация и доказателства. С писмо от 22.07.2009г. Комисията уведомила „Хит хипермаркет” ЕООД, че представената информация не е пълна и е дала нов 10 дневен срок за представяне на исканата информация. В отговор от 31.07.2009г. дружеството предоставило отново само част от исканата информация. Комисията, с писмо от 03.08.2009г. уведомила „Хит хипермаркет” ЕООД, че отговорите са непълни, а част от тях не кореспондират с поставените въпроси и дала нов 10 дневен срок. С отговора си от 14.08.2009г. дружеството представило само непълен отговор на един въпрос, справка на електронен носител и заверени копия на представените преди документи, без с това да изчерпи поставените от Комисията въпроси. С писмо от 08.09.2009г. Комисията отново поискала конкретно посочени документи и дала 5 дневен срок. На 10.09.2009г. Комисията постановила решението си като наложила имуществена санкция и задължила дружеството в 7 дневен срок да представи всички изискани доказателства.
Съдът, при така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на „Хит хипермаркет” ЕООД за неоснователна по следните съображения:
Жалбоподателят твърди, че с действията си не е осъществил хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ЗЗК, тъй като пълнотата и точността на предоставената информация е въпрос на субективна преценка и Комисията в писмата си от 22.07. и 03.08.2009г. не е посочила коя точно част от информацията не е подадена и не е дала точно указание в тази връзка. Безспорно, при оценката на всяка информация досежно нейната пълнота и точност има субективен елемент. В случая, Комисията е поискала от дружеството информация, която точно и конкретно е визирана в повече от двадесет конкретни въпроса, много от тях с по няколко подвъпроса. Всеки от въпросите предполага отговор, който съдържа достатъчен обем конкретна информация базирана на конкретни договори, на организация на работа, на управленски решения. С оглед на това налице са ясни, обективни критерии за преценка пълнотата и точността на отговорите. Не става въпрос за субективна преценка, която органът е извършил неправилно, а за изпълнение, в искания обем, на възложено задължение. Отговорът на поставените въпроси изисква конкретна и точна, в необходимия обем, информация, която жалбоподателят не е предоставил. И той не я е предоставил въпреки трите подробни искания на Комисията с писмата от 12.06., 22.07. и 03.08.
Не се подкрепя от доказателствата по делото твърдението на жалбоподателя, че Комисията не е посочила конкретно коя точно част от исканата информация не е представена и не е дала указания в тази насока. И двете допълнителни писма на Комисията, от 22.07. и 03.08. са изключително конкретни. В писмото от 22.07. е посочена непредставена информация и по двете приложения, като са изброени конкретните пунктове, по които е необходима допълнителна информация отделно от общите бележки като например заверката на представените документи. В писмото от 03.08. са посочени пет конкретни искания. Следователно, както в първоначалното си искане, така и в последващите Комисията е била конкретна и ясна досежно необходимата й информация. Вярно е, че в хода на разследването Комисията е поставила и допълнителни въпроси. Но това е нормално с оглед предмета на разследване и неговия обем. Отчитайки това Комисията е дала по-дълъг срок за отговор на жалбоподателя.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Аргумент в това отношение е фактът, че административното производство е по реда на глава осма от ЗЗК. То е образувано на основание чл. 36, ал. 1, т. 1 от закона за разследване на евентуално извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК и чл. 81 от Договора за създаване на Европейската общност. Следователно цялото производство се провежда по предвидения в закона специален ред, а не по реда на АПК.
В хода на това специално производство е осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ЗЗК. Законът за защита на конкуренцията действително не е предвидил специално производство за налагане на санкции за нарушение на чл. 47, ал. 5, но такова специално производство не е необходимо. В случая нарушението е по повод на вече образувано производство и не е необходимо провеждането на специално производство относно налагане на наказание за допуснато в хода на това производство нарушение. Отношенията са се развили между органа и страната и именно неизпълнение на задължение на страната в хода на образуваното производство е основание за санкцията.
Комисията няма задължение да уведомява нарушителя за започване на административно производство, както и да му предоставя възможност по чл. 43 и 45 АПК. Изпълнителното деяние е осъществено с факта на непредставяне на исканата информация. Жалбоподателят е бил многократно информиран за възможността да бъде санкциониран при нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ЗЗК. Той е имал възможност няколкократно да поиска продължаване на срока или да осъществи контакт с Комисията, за уточняване на въпросите, свързани с исканата информация, ако е имал затруднения или неясноти, свързани с нея. Не се е възползвал от това си право. Не е посочил и основателни причини, поради които не е в състояние да предостави исканата информация. С оглед на това неоснователни са твърденията му, че е лишен от възможността да вземе становище.
Вярно е, че административният орган е допуснал нарушение като е изпратил на 08.09.2009г. четвърто по ред писмо с искане за предоставяне на необходимата информация и в същия ден с докладна записка Комисията е сезирана за налагане на санкцията по чл. 100, ал. 2 от ЗЗК. Това нарушение на административнопроизводствените правила обаче не е съществено, тъй като не е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, нито създава вероятност за неистинност на установените от органа факти, които са от значение за осъществяване на нарушението. Това писмо е четвърто по ред. Трите предишни са достатъчни, за да обосноват осъществяването на фактическия състав на правната норма. Още повече като се отчете и характера на нарушението – такова, което препятства и затруднява изпълнението на възложени със закон правомощия на административен орган. Такова поведение, когато е надлежно констатирано, следва да бъде своевременно санкционирано и по този начин да се осигури изпълнението на дължимото поведение, а чрез това и възможността компетентният орган да упражни правомощията си.
Не кореспондират с доказателствата по делото твърденията на жалбоподателя, че в оспорения акт не са посочени достатъчно ясно фактическите основания за издаването му, а диспозитивът е неясен и непълен. Видно от решение №879 в него подробно са изложени фактическите основания за издаването му, обсъдени са всички относими факти и е посочено правното основание за издаването му.
Видно от гореизложеното с действията си - непредставяне на искана от Комисията за защита на конкуренцията информация, жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 47, ал. 5 от ЗЗК да предостави пълна и точна информация. Поради това, законосъобразно Комисията му е наложила по реда на чл. 100, ал. 2, т. 3 ЗЗК имуществена санкция. Размерът на същата е определен правилно като органът е отчел характера и значението на информацията за разследваното нарушение. Определил е неговата тежест с оглед на факта, че информацията не може да бъде събрана по друг начин и е отчел неговата продължителност. При определен законов размер до 1% от общия оборот за предходната финансова година Комисията е определила санкция в размер на 0, 05%, т. е. към минимума на санкцията. С оглед на това неоснователно е твърдението на жалбоподателя за несъразмерност на наложената санкция.
Видно от изложеното с действията си жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ЗЗК. Неоснователни са твърденията му за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, за нарушение на материалния закон и за несъразмерност на наложената санкция.
При извършената служебна проверка на оспорения акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на закона, поради което оспорването на „Хит хипермаркет” ЕООД следва да бъде отхвърлено.
С оглед на изхода от оспорването, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наред №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Хит хипермаркет” ЕООД срещу решение № 879 от 10.09.2009г. на Комисията за защита на конкуренцията. ОСЪЖДА
„Хит хипермаркет” ЕООД, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ал. Малинов” №75, да заплати на Комисията за защита на конкуренцията 150 /сто и петдесет/ лв. юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението на страните.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ю. К.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Р./п/ С. Я.
С.Я.