Върховният касационен съд на Република България, трeто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова частно гр. дело № 436 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. А. М. срещу определение от 27.12.2010 г. по ч. гр. д. 12691/2010 г на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателя срещу протоколно определение от 07.10.2010 г. на Софийски районен съд, постановено по гр. д. № 10369/2010 г. по описа на същия съд. Излагат се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Ответната страна не е депозирала отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение за да се произнесе, констатира следното:
Частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество, същата е неоснователна.
Въззивният съд е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като определенията, с които съдът приема или отказва да приеме насрещната искова претенция на ответната страна в производството, не подлежат на обжалване.
Тези изводи на въззивната инстанция са правилни. Законодателят е предоставил на съда правото да преценя дали да приеме за съвместно разглеждане насрещен иск наред с първоначално предявения с исковата молба. Като вид обективно съединяване на искове, целта на разпоредбата на чл. 211 ГПК е постигане на процесуална икономия и бързина в процеса, поради което не е предвиден изричен ред на инстанционен контрол. Не е налице и...