Производство по

чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – гр. Г. срещу решение № 47 от 10.07.2013 г. по адм. дело № 51/2013 г. на Административен съд – гр. Г..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

Според чл. 59, ал. 11, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), при отчитане на дейност по клинична пътека, която не е извършена, директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договора с изпълнителя на болнична медицинска помощ частично - за съответната клинична пътека.

Релевантните в хипотезата на тази норма обстоятелства са две – а) отчетена дейност по клинична пътека, б) която не е извършена. Тежестта за доказване на първото обстоятелство е на директора на съответната РЗОК. Тежестта на доказване на обратното на второто обстоятелство, т. е. че дейността е извършена, е на изпълнителя на болнична помощ. И в двата случая обаче се касае за специални знания, каквито съдът не притежава, поради което е необходимо да бъдат назначени съответните съдебни експертизи – счетоводна и медицинска. Когато РЗОК оспорва болничните медицински документи, за които твърди, че са с неверно съдържание, съдът е длъжен да открие и проведе производство по чл. 193 и чл. 194 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК, ако изпълнителят на болнична медицинска помощ заяви, че желае да се ползва от тях. В този случай съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни медицински документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица – чл. 194, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, а изразеното с...