Касационно производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Съвета по международно осиновяване при министерство на правосъдието /СМОМП/ чрез процесуален представител Д. В. против решение № 4224 от 25.06.2013 г. на Административен съд София град по адм. дело № 7943/2012 г. С него се отменя решение от 27.06.2012 г. на СМОМП изразено в писмо изх. № 16 - 00 - 116/12 от 9.07.2012 г. на заместник министър на правосъдието, председател на съвета за международно осиновяване и изпратена преписката за ново произнасяне в срок от един месец.

Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му.

Ответниците по жалбата, Р. Т. М. с обичайно местопребиваване САЩ и Д. А. М. с обичайно местопребиваване САЩ чрез процесуален представител адвокат С. И. - САК вземат становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид.

Участващия в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от страна в процеса в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на ответниците Р. Т. М. и Д. А. М. срещу цитираното писмо. С него им се съобщава, че желанието им за осиновяване на детето И. Д. И. по реда на специалните мерки не може да бъде уважено. Възраженията са били за нищожност на решението, алтернативно за незаконосъобразност с оглед на мотивите на които се основава. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Установено е че на 25.06.2012 г. е постъпила молба в министерство на правосъдието от Р. М. и Д. М. изразяваща желанието им да осиновят детето Ивана. На 27.06.2012 г. е взето решение на СМОМП молбата им да не бъде уважена с основни мотиви за голямата възрастова разлика между детето и Р. М..

За да отмени решението съдът е приел, че то е постановено в нарушение на материално правни разпоредби относими към спора. Прието е че мотивите на СМОМП за голямата разликата във възрастна между кандидат осиновителя и детето не е факт с правно значение нито по Хагската конвенция, нито в Семейния кодекс и Наредба № 13/30.09.2009 г. за определяне на условията и реда за даване на съгласие за международно осиновяване и за воденето на регистрите на международните осиновявания. При тези съображения и при съобразяване на интересите на детето решението е отменено. Решението е правилно.

Съдът, за да постанови решението си е извел обосновани на доказателствата фактически и правни изводи и е приложил правилно материалният закон. В настоящият случай се обжалва решение на СМОМП в процедура за международно осиновяване на дете със здравословен проблем, специални нужди и възраст под 7 години. Според чл. 110, ал. 1 СК дете с обичайно местопребиваване в Р. Б. може да бъде осиновено от лице с обичайно местопребиваване в чужбина, когато са изчерпани възможностите за осиновяването му в страната. Отказът на СМОМП да направи предложение до министъра на правосъдието застрашава интереса и правото на детето и на кандидат осиновителя. Този отказ на специализирания административен орган към министъра на правосъдието е израз на властническа и експертна функция. Предвид последиците които настъпват изискванията към мотивирането на такова решение са същите като към мотивите на административен акт като следва да се изложат и мотиви във връзка с експертната страна на такова решение. Експертите, включени в състава на СМОМП вземат решение като се основават на професионалните си познания и опит, но във всички случаи в такова производство следва да бъдат установени, изследвани и обсъдени всички факти от значение за вземането на такова решение. Това позволява решението да бъде проверено в контрола за законосъобразност и за спазване на закона при упражняване на оперативната самостоятелност. В настоящият случай съдът правилно е констатирал че основен мотив за отказа е голямата възрастова граница между кандидат осиновителя Р. М. и детото, но отговор преди вземането на решение следва да намерят и други въпроси преценени във връзка и изключително в интерес на детето. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от Наредбата, че при вземане на решение за определяне на подходящ осиновяващ съветът се ръководи освен от критериите по ал. 1 и от възможностите на осиновяващите да му осигурят физическо, психическо и социално благополучие, както и от информацията за за личността на осиновяващия и другите обстоятелства от значение за осиновяването. При тези съображения съдът е извел верни правни изводи за незаконосъобразност на решението и като такова го е отменил. Касационните доводи за нарушения при постановяването му са неоснователни същото като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4224 от 25.06.2013 г. на Административен съд София град по адм. дело № 7943/2012 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Г./п/ А. А. Г.Г.